|
Напоследък всички партии, които се
стягат за парламентарните избори догодина, трескаво пишат
програми. В програмите редом с политическите и икономическите
платформи гордо си пробиват път нови виждания за развитието на
българското образование. Съвсем правилно - крайно време беше
политиците да узреят за мисълта, че без модерно и силно
образование няма нито силна икономика, нито силна държава.
Българинът отдавна го е формулирал кратко и ясно: "Прост народ -
слаба държава". Формулирал го е, но няма кой да го чуе. Защото
хората, които са призвани да намерят златното сечение между
желание и възможности, не могат да формулират ясно целите си, а
този безрадостен факт рефлектира не само върху обществените
нагласи, но и върху крайния "продукт", който бълват повечето
българските училища, университетчета и университети.
Просто усещам тръпка от гнева,
бликащ в очите на мнозина, при такива кощунствени съждения. Но
искам да попитам точно тях: не е ли по-важно дори от придобитите
специални познания и умения, изграждането на личности, способни да
се справят с проблемите - и професионални, и житейски, формирането
на стабилни и устойчиви характери, на самочувствие, че можеш сам
да се грижиш за себе си и и за близките? Трудно е да се отговори
еднозначно, но увеличаването на самоубийствата в училище,
разрастването на наркоманиите и младежкият "поход на Запад" в
голяма степен са резултат от пренебрегването на поставения въпрос.
Наказват децата ни "за тичане по
коридорите", а какво по-естествено състояние за едно хлапе има от
това да играе и тича, особено когато уроците му са скучни, а
Интернет клуба е на две крачки? Допотопната система на изпитване
от школския клас до кандидатстудентските изпити води по-скоро до
затъпяване и душевен травматизъм, отколкото до реална оценка на
знанията. Доказано е, че училището не може да замести семейството
по отношение на възпитанието, но би трябвало да формира
почтителност и уважение към знанието. Какъв дух на академизъм може
да се изгради в т. нар. университети, нацвъкали цялата държава, в
които преподаватели халтураджии си изкарват за маслото върху
филията, а дипломите вървят на цената на шофьорска книжка?
Преди повече от век Дядо Вазов пише:
"Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча."
Наивно като за деца, но показателно
за духа на времето. Защото народният поет е бил и министър на
просвещението. Преди и след него блестят имената на Петко
Славейков, на Константин Величков, на Михаил Арнаудов и много
други колоси на българската култура. Не апелирам за връщане към
"Мариндриновската" система за обучение - абсурдно е. Но се надявам
искрено, че от социалистическото "Учи мами, да не работиш", вече
се преминава към "Учи, за да работиш". Поне това показват данните
от статистиката за образователния ценз на безработните. И ако
политиците ни най-сетне са прозрели как безкрайно бедните азиатски
държави се превърнаха в тигри, как Ирландия от заден двор на
Англия се превърна във водеща европейска държава, то последният
влак още не е отминал гара "България". |
