На фона на
характерните за нашите географски ширини суматоха и еуфория при големи
събития някой от най-важните детайли на случващото се сякаш остава
извън хорското внимание. Струва ми се, че трескавата подготовка за
честванията около приемането на България в пакта затъмни фактите,
които ще променят живота на поколения българи след нас.
Сърцевината на
чл. 5 от Северноатлантическия договор гласи: "Страните се договарят,
че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, било
то в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение
срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на
такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на
индивидуална или колективна самоотбрана, признато в чл. 51 от Устава
на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по договора,
като незабавно предприеме индивидуално или съвместно с останалите
страни по договора такива действия, каквито смята за необходими,
включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и
поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона."
Точно този текст
прави договора уникален от гледна точка на влиянието му върху живота
на държавите и народите, които са обвързани с него. След три дни (29
март), когато ратификационните ни документи бъдат приети във
Вашингтон, това влияние ще бъде определящо и за България, и за нейните
граждани.
-
Без да
претендирам за изчерпателност, ще се опитам да маркирам най-важните
промени, които превръщат приемането ни в пакта в събитие от
първостепенна важност:
-
България се
завръща към евроатлантическата цивилизация и нейните ценности, като
поема железен ангажимент за съвместна работа и действия с
най-високоразвитите страни на света.
-
Страната
получава най-големите възможни гаранции за националната си сигурност
и суверенитет.
-
Откъсваме се
от сивата зона на несигурност на Балканите и заедно с Гърция,
Румъния и Турция се превръщаме в основен стабилизиращ фактор в
региона.
-
Откъсваме се
от орбитата на Русия и за първи път получаваме реалната възможност
да изграждаме взаимоотношенията си по равноправен и модерен начин.
-
Получаваме
достъп до най-ценната информация и до най-високите технологии и
ноу-хау на планетата.
-
Чуждестранните
инвеститори получават също най-сериозните гаранции за парите и
ненакърнимостта на правата си.
-
Не на последно
място - членството в НАТО ни поставя условно в политически борд,
който изключва субективни волности като назначаването на неподходящи
хора на възлови длъжности, независимо коя политическа сила управлява
държавата.
За да се
възползваме от изброените и немислими досега нови предимства, освен
огромната работа, която трябва да продължи в областта на военната
реформа, на защитата на информацията, в съдебната система т. н., е
необходимо още едно изключително по своята важност усилие - да
спечелим доверието и да докажем лоялността си към партньорите. Защото
изкованото през десетилетията на изпитания доверие е една от
най-големите ценности на алианса, а е обществена тайна, че в България,
пък и другаде все още има доста хора, които биха искали да видят
страната ни в ролята на троянски кон в елитния клуб, към който ще
принадлежим.
|