26-03-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

26 март 2004 10:50

Невидимите граници на демокрацията

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

В член 41 на Конституцията на Република България е записано:

1. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

2. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга, защитена от закона, тайна или не засяга чужди права.

Кратко, ясно и... доста обтекаемо. Защото два закона, единият за достъпа до информация на гражданите, а другият - за класифицираната информация, които би трябвало да въведат необходимия ред при ползването на това основно демократично право, първо се сблъскаха с текстовете на Конституцията, а после и помежду си. Така се стигна до необходимостта шефът на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова да поиска за ДКСИ "контролни и ръководно-методически правомощия", за да може да издава "задължителни указания" какъв гриф да носят конкретните документи, за да не се злоупотребява с понятия като държавна тайна, секретност и т. н. Струва ми се, че г-жа Маркова е права поне по три причини.

Първо, в България вече сме свидетели поне на няколко случая, в които ведомства и служби спекулират с правото си да засекретяват. Примерно - отказът на министър Милен Велчев да оповести Договора за митниците с "Краун Ейджънтс" (отменен от ВАС) и отказът на МВР и НРС да разсекретят резултатите от проверката за "Петролгейт", свързана с евентуалното финансиране на БСП от Садам Хюсеин. Още повече, че и президентът Първанов, и ръководството на социалистите настояха докладът да бъде оповестен.

Второ, безспорна истина е, че на света няма специална служба, която да подава информация с желание. Това се отнася в пълна степен и до частните фирми и държавните учреждения, които също са виртуози в мотивацията на отказите си. За съдебната система да не говорим - там така се барикадират зад членове и параграфи, че става страшно.

Трето, забраната за достъпа до досиетата и архивите на бившата ДС, която е, меко казано, съмнителна от правна гледна точка, предизвика крайно негативни реакции сред широки обществени кръгове и доведе до обвинения за ограничаване на фиксираните в Конституцията демократични права на гражданите.

Всичко това означава, че законовата рамка в информационната област и правилата за прилагането є са твърде несъвършени и наистина се нуждаят от спешна промяна.

Добрата новина е, че до момента оценката на Брюксел за работата на ДКСИ била отлична, а издаването на сертификати за достъп до тайните на НАТО вървяло гладко. Аплодисменти!

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо