|
Ден преди българският парламент да
ратифицира Северноатлантическия договор, в Косово при
междуетнически сблъсъци загинаха 22-ма души. В деня на
ратификацията на един хвърлей западно от нас горяха черкви и
джамии. Господ знае, колко майки още ще изпищят в бившата
Югославия, колко къщи ще бъдат зачернени. В България е спокойно.
Нещо повече - България отново излъчва стабилност в тревожен за
Балканите момент. Привидно или не, единството на депутатите от
различни цветове по съдбовна за държавата тема е точно такъв
сигнал. Затова си мисля, че едва след като мине еуфорията от
присъединяването ни към пакта и започнем да изпълняваме рутинно
задълженията си на редовен член, ще разберем, че между 18 март и 2
април наистина изживяваме две исторически за България седмици.
На този фон темата за ЕС сякаш
остана на втори план. И точно в този момент европейският комисар
по разширяването Гюнтер Ферхойген ни залепи звучна възпитателна
плесница. Пред Би Би Си, като се позова на критериите от
Копенхаген, той достатъчно ясно заяви, че ако България и Румъния
не се справят с реформите в администрацията и особено в съдебната
система, могат да се разминат с лелеяната дата за членство в ЕС -
1 януари 2007.
Ферхойген е доказан политик, който
на всичкото отгоре демонстрира лична ангажираност към страните
кандидатки. В голяма степен България и Румъния дължат на него
добрата предприсъединителна финансова рамка. На него трябва да
разчитаме и за защитата на около 9-те милиарда евро, предвидени за
двете страни (засега теоретично) в бюджета на ЕС за периода 2007 -
2013. Затова комисарят има право да ни притиска, след като тук
политици и магистрати инатлийски си седят на ушите.
Истината е, че ако България не
приключи преговорите в рамките на мандата на този състав на
комисията, след това ще ни бъде безкрайно трудно. Защото ще трябва
да преговаряме по най-трудните глави не само със сегашните 15, а и
с новите 10 страни членки, които стръвно ще придърпват средствата
от фондовете към себе си въпреки уверенията за приятелство и
коректност.
Затова противниците на радикалната
реформа в съдебната система, дори да е свързана с избор на Велико
народно събрание и промяна на Конституцията, поемат тежка
отговорност. Да е от глупост - не вярвам, но дано разумът им
надделее над партийните и гилдийните интереси, за да не се
разкайват след време. Никой няма да им прости провала на втората
стратегическа цел на държавата. Иначе всички те с лекота се кълнат
в името на България и народа, с който обикновено се родеят по
избори. |
