|
Според
авторитетния вестник “Независимая газета”, директивата спусната за
изборите от Кремъл към местните власти изглеждала така: 70% на
70%. Преведена, тя означава 70 процента от избирателите да се явят
пред урните, 70% да постигне Путин. Изпълнението беше блестящо –
гласуваха 71 процента, Путин получи 71,2. Висш майсторлък!
Оценките
Според
официалната позиция на ОССЕ президентските избори в Русия са били
добре организирани. Друг е въпросът, че за пореден път те са били
твърде далеч от западното разбиране за демократичност и
справедливост. Според ръководителят на наблюдателите на ОССЕ
Джулиън Пийл Йейтс основните недостатъци са били липсата на живи
политически дебати, на истински плурализъм на идеите и мненията,
както и неблаговидната роля на държавните медии, които са
подкрепили категорично и само единият от кандидатите – действащия
президент Путин. Последното е особено важно, защото през изтеклия
си мандат самия Путин допринесе за ликвидирането на някои основни
електронни медии, а останалите бяха подчинени чрез добре премерен
натиск. Независимата преса, доколкото може да бъде такава в
условията на “управляема демокрация”, достига до твърде ограничен
брой избиратели и влиянието й е пренебрежимо малко в сравнение с
националните електронни медии.
Западните
издания не пестят критиките си. Според “Франкфуртер рундшау”
изборите не са били нито свободни, нито справедливи. “Путин може
да е популярен президент, но след изборния фарс той стана
нелигитимен”, констатира изданието. Според берлинския
“Тагесшпигел” преизбирането на Путин от една страна гарантира
стабилност във вътрешно и външнополитически план, но от друга
показва “застой” и дори “крачка назад” в демократичните реформи.
Британският
“Дейли телеграф” направо отсича: “Путин си подари сам царска
власт”.
Ако това са все
пак журналистически оценки, които в значителна степен могат да
бъдат приети като субективни, изразените от държавния секретар на
САЩ Колин Пауъл и съветничката на президента Буш по националната
сигурност Кондолиза Райз съмнения за честността на избора
разгневиха руснаците. Отговорът на Путин беше показателен: “Някои
виждат прашинката в окото на другия, но не виждат гредата в
собственото си око”. Коментарът е излишен, но е важно да се
отбележи, че в друго свое изявление той посочва, че забележките на
Запада ще бъдат внимателно анализирани.
Какво
показват резултатите
Успехът на
Путин беше предизвестен и можеше да бъде още по-голям. При това не
заради манипулациите, а по две много ясни причини. Първо, него
наистина го харесва преобладаващата част от гражданите на Русия.
Второ, поне засега не се е появил друг политик, който реално да го
конкурира. Забележително е, че вторият в класацията, кандидатът на
комунистическата партия Николай Харитонов, достига едва 14%,
резултат, който говори за сериозно отслабване на позициите на
руските комунисти. На трето място е смятаният за перспективен
политик, кандидатът на прокремълския блок “Родина” Сергей Глазев с
4,1 на сто. Единственият кандидат на десните сили – либералката
Ирина Хакамада получава 3,8%, боксьорът-либералдемократ на
Жириновски Олег Малишкин 2% и председателят на горната камара на
парламента Сергей Миронов – 0,8%. При така получените резултати,
Путин скромно определи успеха си като “задоволителен” и поздрави
опонентите си за участието, като ги нарече “достойни хора”.
Всъщност
“всенародната любов” към Путин се дължи на прости, но ефектни
неща. В посланията си той заложи на повишаването на стандарта на
живот, борбата с корупцията, борбата с олигарсите, които не
спазват законите и не плащат данъци, съкращаването на бюрокрацията
и т.н. – все неща, които определят всекидневието на обикновения
руснак. На този фон повдигнатите от опонентите му проблеми за
развитието на демократичните процеси, за свободата на словото,
войната в Чечения и др. не намериха благодатна почва и останаха в
страни от общественото внимание. А не трябва да се забравя и
друго, че благодарение на стабилните и високи цени на
енергоносителите руската икономика успя да се оттласне от дъното,
а данъкоплатците да получат глътка въздух.
Какво да
очакваме
В първите си
изявления след изборите, малко неочаквано, Путин наблегна на
въпросите, по които го критикуват най-много. Той обеща гаранции за
демократичните свободи, укрепване на многопартийната система и
гражданското общество, и свобода на медиите. Освен това
приоритетно внимание към икономиката и социалната сфера, които сам
той ще контролира, макар и с помощта на новия премиер Михаил
Фрадков. Като се прибави фактът, че Путин контролира лично и
силовите министерства, може да се добие известна представа за
колосалната власт и отговорност които се съсредоточават в него.
Във външнополитически план Путин обещава предсказуемост и
стабилност, но практиката обикновено е различна. В последния си
доклад за националната сигурност на САЩ шефът на ЦРУ Джордж Тенет
подчертава, че Русия се стреми да възстанови влиянието си върху
цялата територия на бившия СССР. Според документа, обърнете моля
специално внимание, за тази цел “Русия използва културните и
исторически връзки със съседните държави и провежда икономическа
експанзия преди всичко в енергийната сфера… Руските компании,
които работят по зададения от Кремъл дневен ред увеличават
дяловете си в тези държави, особено в енергетиката.” Да ви звучи
познато? Най - уязвими все пак били Украйна, Грузия, Молдова и
т.н.
Я да видим къде
бяхме ние на картата!
"Про&Анти" |
