|
Да, в руските медии ги наричат и
така – не избори за президент на Русия, а “изборите на Путин”.
Защото действащият президент ще ги спечели с над 90 процента от
гласовете, а останалите кандидати няма да бъдат недоволни. Защото
с изключение на Ирина Хакамада тяхната единствена функция е да
изиграят ролята на демократичен камуфлаж пред света, без каквито и
да било шансове за прилично представяне. Е, имаше малко цирк за
парлама, свързан с мистериозното изчезване от Москва на единия от
кандидатите – Иван Рибкин, бивш председател на държавната дума и
бивш секретар на Съвета за сигурност, който изведнъж се появи ни
лук ял, ни лук мирисал в Киев. Имаше и прескачане на искри между
набиращия скорост в политиката Сергей Глазев и партньора му от
блока Родина Дмитрий Рогозин, появи се като резултат и
кандидатурата на Виктор Герашченко, но общо взето всичко остана
като дим над водата.
Ще кажете – след като резултатите са
предварително ясни, защо изобщо се занимаваме с темата. Занимаваме
се, защото Владимир Путин няма да спечели с манипулации, или поне
само с манипулации – той наистина ще бъде избран с огромно
мнозинство по волята на руския народ и точно този факт заслужава
внимание. И за да станат нещата по-ясни е хубаво да се върнем
малко назад.
Едно от достойнствата на неговото
досегашно управление беше укрепването на икономиката и
икономизирането на външната политика, с което се постигна
общостабилизиращ ефект за държавата. Този процес обаче е твърде
инертен и не беше усетен веднага от хората. Затова като опитен
офицер от спецслужбийе, Путин, който изглежда разбира от социална
психология, наблегна на нещо особено важно – вдигането на
самочувствието на гражданите и възраждането на мита за “силната
Русия”. Но тъй като и това не би било достатъчно, само по себе си,
за постигане на всеобщ позитивен ефект беше приложена и изпитаната
схема с лъвовете.
Още в началото на управлението си
Путин започна масови назначения на офицери от бившия КГБ, а
по-късно от ФСБ на възлови длъжности в държавната администрация,
областите и т.н. Според някои външни източници става дума за
повече от 25 хиляди души. С тази преторианска гвардия, известна
като “силовиките” на Путин, президентът овладя изцяло апарата и
насочи вниманието си към единствената заплаха за авторитарното му
управление – олигарсите. А те се превърнаха в заплаха не само
заради колосалните си богатства, а заради общественото влияние,
което придобиха и опитите им да се намесят в политиката, като
финансират опозицонни партии или чрез медиите, които притежават.
Ударите на Путин бяха безмилостни – Михаил Ходорковски е в ареста,
Борис Березовски в Лондон, останалите изпаднаха в ступор и
избягват резките движения. Реакции имаше в чужбина, но в Русия
обществото реагира вяло и по-скоро със задоволство. Там никой не
обича богатите, особено онези, със съмнително натрупаните
капитали. А точно тях Путин хвърли на лъвовете. Умно.
Следващият му ход също се определя
като перфектен – смяната на министър председателя Михаил Касянов
три седмици преди изборите и поставянето на негово място на Михаил
Фрадков – досегашен представител на Русия в ЕС с ранг на министър,
който изобщо не влизаше в сметките на анализаторите. С този си ход
Путин постигна двоен ефект – от една страна даде да се разбере, че
с епохата на Елцин е свършено, а от друга, че икономиката ще
продължи да бъде негов абсолютен приоритет. Показателно е, че за
разлика от повечето приближени на президента, поне официално
новият премиер не е свързан със специалните служби, което може да
се тълкува и като позитивен сигнал към Запада.
След парламентарните избори Путин
няма проблеми с парламента. От демократичната опозиция там
действат всичко на всичко шест депутати. Останалите опозиционери
са комунисти и действията им не се нуждаят от коментар. Така
Думата се превърна в нещо като отдел за гласуване към
правителството. Цялата власт се оказа съсредоточена в президента,
но повечето руснаци не виждат нищо лошо в това. Правозащитните
организации са твърде слаби и предупрежденията им за опасност от
нова диктатура са глас в пустиня. С оглед на сътрудничеството в
борбата с тероризма, световните лидери избягват да се намесват във
вътрешните работи на Русия, включително и за военните престъпления
в Чечения. Комбинацията от всички тези фактори ще донесе на Путин
нова безапелационна победа, но резултатите от нея ще изискват
повишено внимание.
Текстът е отпечатан в "Про&Анти" |
