Шекспир да си, трудно ще можеш
да сътвориш такава трагикомедия, каквато ни представят на
парламентарната сцена управляващите. След всички циркове,
ритания по кокалчетата и откровено мръснишки номера, които
ченгесарското лоби демонстрира блестящо в продължение на години,
най-сетне Законът за отваряне на архивите на ДС и военното
разузнаване, макар и осакатен, беше приет.
Да са живи и здрави Европейският
съюз и Ахмед Доган! И таман да речем, че вече не сме
единствените останали червени таласъми в Европа, ни натрапват
отново такава политическа чалга, че да се чудиш на кой свят
живееш. Както се досещате, иде реч за избора на членовете на
комисията, която ще отваря архивите и най-паче за председателя
й, който единствен ще има достъп и правото да се произнася за
т.нар. оперативен архив на службите. В него са имената на ония
служители, сътрудници и т.н., които по една или друга причина са
били, поне формално, реактивирани, за да бъдат запазени за
Господ знае какви цели. Но и това не е всичко, както гласи
рекламата.
Започна се с вътрешнопартийните
баталии. Опозиционните партии криво-ляво са натаманили нещата,
вадят конкретни имена, обсъждат ги. НДСВ и ДПС също дадоха ясни
сигнали, че са уточнили вече тесния кръг на кандидатите си. Но
от левицата - ни вопъл, ни стон. Запознати твърдят, че спорът е
между премиера Станишев и президента Първанов. Ами тогава вместо
на политика сме свидетели на семейна свада между баща и син, в
която накрая ще се намеси Татяна Дончева и всичко ще отиде на
мястото си. Но Дончева няма да се намеси, а театрото ще
продължи.
Защото смисълът от спектакъла се
крие в предстоящите избори за евродепутати, които ще трябва да
бъдат проверявани за чисто минало. Смисълът се крие и в самото
негласно споразумение между участниците в коалицията за квотно
разпределение на членовете на комисията. В крайна сметка
смисълът е в обезсмислянето на независимостта на комисията и в
едно родилно петно на съмнението за истинността на нейните
решения. Просто да се чуди човек откъде българските социалисти
толкова добре познават Кафка. |