19-01-2007

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

19 януари 2007

Смисълът на обезсмислянето

Иван Ибришимов в "Още инфо"

Шекспир да си, трудно ще можеш да сътвориш такава трагикомедия, каквато ни представят на парламентарната сцена управляващите. След всички циркове, ритания по кокалчетата и откровено мръснишки номера, които ченгесарското лоби демонстрира блестящо в продължение на години, най-сетне Законът за отваряне на архивите на ДС и военното разузнаване, макар и осакатен, беше приет.

Да са живи и здрави Европейският съюз и Ахмед Доган! И таман да речем, че вече не сме единствените останали червени таласъми в Европа, ни натрапват отново такава политическа чалга, че да се чудиш на кой свят живееш. Както се досещате, иде реч за избора на членовете на комисията, която ще отваря архивите и най-паче за председателя й, който единствен ще има достъп и правото да се произнася за т.нар. оперативен архив на службите. В него са имената на ония служители, сътрудници и т.н., които по една или друга причина са били, поне формално, реактивирани, за да бъдат запазени за Господ знае какви цели. Но и това не е всичко, както гласи рекламата.

Започна се с вътрешнопартийните баталии. Опозиционните партии криво-ляво са натаманили нещата, вадят конкретни имена, обсъждат ги. НДСВ и ДПС също дадоха ясни сигнали, че са уточнили вече тесния кръг на кандидатите си. Но от левицата - ни вопъл, ни стон. Запознати твърдят, че спорът е между премиера Станишев и президента Първанов. Ами тогава вместо на политика сме свидетели на семейна свада между баща и син, в която накрая ще се намеси Татяна Дончева и всичко ще отиде на мястото си. Но Дончева няма да се намеси, а театрото ще продължи.

Защото смисълът от спектакъла се крие в предстоящите избори за евродепутати, които ще трябва да бъдат проверявани за чисто минало. Смисълът се крие и в самото негласно споразумение между участниците в коалицията за квотно разпределение на членовете на комисията. В крайна сметка смисълът е в обезсмислянето на независимостта на комисията и в едно родилно петно на съмнението за истинността на нейните решения. Просто да се чуди човек откъде българските социалисти толкова добре познават Кафка.

 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо