05-01-2007

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов за Кеш

5 януари 2007

На крив политик журналист му пречи

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

Изумително беше поведението на небезизвестната депутатка от БСП Татяна Дончева в студиото на Би Ти Ви на 3 януари заранта. Пред спокойната и усмихната водеща Ани Цолова се беше възправила същинска хала - фучаща, бълваща огън и жупел.

Въпросната дама ми напомни един брадат виц, в който се разказваше за шахматна партия в столичен ОФ клуб. Там срещу международно признатия гросмайстор Иванов, с белите фигури, се опълчил махленският майстор Петров. На добре построената Сицилианска защита на гросмайстор Иванов махленският майстор Петров отговорил с прав удар между очите. Това очаквах да се случи на екрана, след като г-жа Дончева се разлюти.

Няма да открия нито топлата вода, нито велосипеда, като кажа, че журналистите и политиците са като скачени съдове. Не можем едни без други. Какво да пише журналистът, ако я няма солта на земята - политиците. За какво им е на политиците политиката, ако ги няма журналистите с техните микрофони и камери. Ако ги няма дори ония, които играят основно функцията на пощенска кутия, но обират с политическа благословия най-високите призове.

Малко ли журналисти се изкушиха да управляват съдбините народни и малко ли политици се приютиха при братята по перо след криволиците на кариерата си? Това е положението - можем да се любим и разлюбваме, можем да се атакуваме и критикуваме взаимно, но кой каквото ще да говори - на практика сме като Белчо и Сивушка и една нива орем. Затова в случая не е важно дали прословутият Вальо Топлото е прав или крив. Не ме интересува омесен ли е министър Румен Овчаров в цялата свинщина. Интересува ме защо и как се случи така, че любимката на публиката независимо от цвета й Татяна Дончева се държа като зле поддържана чалгаджийка в "Шоуто на Слави" и изрече за минути повече глупости от всичко, което пиперливият й език е изръсил през годините.

Простено да й е.

Но нека се разберем за едно - въпросите задават журналистите, а политиците отговарят. Ако не могат - или са се оцапали здраво, или не стават за политици. Защото големите политици обичат трудни, дори гадни въпроси. Тогава си проличава величието им. Няма да давам примери, те се знаят.

 

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо