|
“Българският народ е балкански, но българската нация е
европейска... Да бъдеш европеец значи да се отърсиш от
безогледното и безизходно патриотарство, да нямаш друг Бог освен
зачитането на правата на човека в живата разнородна тъкан на
нацията, да провъзгласиш търпимостта за върховно постижение на
човека и човечеството...”
Мъдри думи. Завещал ни ги е Стефан Попов – журналист, дипломат,
историк и философ със световна известност, починал като емигрант
в Мюнхен на 20 октомври 1989 г. Сред многобройните му трудове
има два, които великолепно кореспондират помежду си и се вплитат
в днешните български страсти – “Идеята за Европа през вековете”
и “Българската идея”. Дебели книги са, хубаво е да бъдат
прочетени, но следващите редове са за онези, които никога и за
нищо на света няма да ги отворят, също както няма да затворят
устите си по темата “Кво па толкова като влизаме в ЕС и пр.”
По
време на Срещата на върха на ЕС в Брюксел на 14 и 15 декември се
състоя скромна церемония, на която България и Румъния бяха
приветствани като нови членове на Съюза. В краткото си слово
председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозо
каза на български и румънски “Добре дошли у дома !”, което
прозвуча много по-силно от всякакви венцехвалия. Защото в тези
няколко думички се съдържа жестоката истина за историята ни през
ХХ век: След 9 септември 1944 България не само изостана с
десетилетия в развитието си от демократичните страни, но тя беше
и изместена с десетилетия встрани от коловозите, по които се
движеше експресът на цивилизацията. Такава е горчивата истина и
тя трябва да се напомня непрекъснато на многознайковците, които
продължават да говорят с носталгия за онова време.
Защото именно те скачат първи срещу доброволния частичен отказ
от суверенитет, който приема всяка от страните членки на
общността. Те правят патриотарски партии, зад които ясно
прозират руските интереси на Балканите. Те тръбят, че ще бъдем
прислужници на германци, французи, англичани и т.н., но руското
посолство в София им е като партиен офис. Те негодуват, че
американците влагат 1 млрд. долара в Марица-Изток, но мълчат
като пукали, че 5 млрд. ще потънат в руски джобове за абсурдния
проект АЕЦ “Белене”. Нейсе, и това ще преживеем. Но струва ми
се, че по-големият проблем за българина ще бъде чисто
психологически и той е свързан с различността и правото да бъдеш
различен.
Под
една или друга форма в повечето западноевропейски страни шества
един девиз “Живей свободно и остави другите да живеят”. Казано
по друг начин, свободата на индивида се простира дотам, докъдето
не се нарушава свободата на друг индивид. Е, много ми е
любопитно какво се случва в главите на ония назначени и “добре
облечените български бизнесмени”, като срещнат подобни съждения.
Или пък в съзнанието на едни други люде, рицари на плаща и
кинжала, които са така силно загрижени за националната
сигурност, че чак се поставят над конституцията и законите,
вместо да ги изпълняват. Тези категории хора никога няма да
признаят търпимостта за върховно достижение на човека. За тях
универсалните човешки права се идентифицират с личното право да
разполагаш със съдбите на другите, но не и обратното.
А
свободата на личността е прекалено абстрактна категория за
мащабите на квадратното им мислене. И какво от това, че преди
повече от двеста години, под влияние на европейските идеи,
американецът Томас Джеферсън записва в “Декларацията на
независимостта” като неотменното човешко право стремежа към
щастие? Следва дежурният коментар: Американец ли? Не ми го
хвали!
Къде по-лесно е да жадуваш “България на три морета” и да
ревеш “Охридското езеро – гребна база на Софийския
университет "Св. Климент Охридски!” Парадоксалното е, че с
влизането ни в ЕС и при следващите му разширения, макар и след
години, точно тези идеи ще се осъществят – с много повече морета
и езера. Но мисленето, мисленето...
И
четенето, Пенчо!
|
