|
Не е прието, когато става дума за
смърт, да се разказват вицове, но обясненията на шефовете на
специалните служби за закъснялото оповестяване на трагедията с шефа
на архива на външното разузнаване (НРС) Божидар Дойчев са толкова
смехотворни, че асоциацията с миналото е неизбежна.
Новината за смъртта българските
политици и медиите научиха от лондонски сайт, поддържан от
журналисти от закритата българска секция на Би Би Си. Този
забележителен факт автоматично ме върна към славното време на застоя
и неговото олицетворение - генералният секретар на КПСС Леонид
Брежнев.
Та по време на заседание на
Политбюро на ЦК на КПСС героят от “Малая земля” поставил остро
въпроса за изтичането на информация към вражи централи и в частност,
към Би Би Си. След това разпоредил по време на заседанията никой да
не напуска залата, а в случай на голяма или малка нужда,
официантката Дуня да носи гърнетата. Проточило се заседанието,
часовете се нижели, простатите се обаждали, но никой не смеел да
надигне глас. По едно време вратата се отворила и Дуня се появила с
необходимия брой писоарни атрибути. “Как разбра, че сме в нужда”,
скокнал Брежнев. “От Би Би Си съобщиха”, отговорила кротко Дуня.
Четиридесет години по-късно, насред София, маститите кадесарски
тикви повтарят сценария едно към едно.
Но ако говорим сериозно, трябва да
започнем от една
премълчавана и от медиите
подробност,
а именно, че в Лондон новината е
получена от неназован източник от Европейския съюз в Брюксел. Как
информацията е стигнала до Брюксел не е ясно, но че е тръгнала от
София е очевадно. Защото това се е случило далеч (поне 24 часа)
преди трагедията да бъде оповестена официално пред българското
народонаселение. Самото съобщение беше концентрирано около
една-единствена хипотеза - “самоубийство по лични и семейни
причини”. Преди да бъде направена аутопсия,
преди да бъде проведено разследване
- самоубийство
и толкоз! И цялата тази дивотия се
разиграва дни преди законът за разкриване на архивите на ДС да влезе
за второ четене в пленарна зала и часове, след като ръководството на
управляващата коалиция се споразумя разкриването им да бъде пълно, а
не частично, както настояваха шефовете на специалните служби и
повечето депутати от левицата. Затова и разминаванията в
информациите за случая не са изненада. Трупът бил намерен с пистолет
в устата… пистолетът бил намерен на бюрото на жертвата в локва кръв.
Оръжието било лично, оръжието било различно… Самоубийството било
извършено в “нам колко” си часа, не, не било точно тогава, ще се
установи кога е било… Семейството категорично отрича причините да са
семейни. Колегите категорично отричат самоубитият да е бил с лабилни
нерви, напротив - бил е суперпрофесионалист…. Архивите са пипани,
архивите не са пипани… да се назначи проверка. И т.н.
А защо не подходим към случилото се по
по-елементарен начин.
Вариант първи - самоубийство.
Божидар Дойчев е стигнал до фаталния изстрел, защото той е човекът,
който трябва да предаде архива на бъдещата независима комисия, а
съвестта му на стара разведка не може да допусне подобно нещо. Или
точно обратното. Божидар Дойчев е човек, който цял живот е вярвал,
че служи на България и на народа си и сега, когато дългът му
повелява да разкрие нелицеприятните тайни на разузнаването, които са
му тежали, върху него е бил упражнен брутален натиск да прикрие или
унищожи едно-друго.
Вторият вариант е само
убийство. Кой, кога, къде и как го е извършил трябва да се изяснява.
Единственият въпрос, чийто отговор може индуктивно да бъде намерен,
е “защо?”. дясната опозиция поиска изслушване на главния прокурор в
парламента за изясняване на противоречията около смъртта на шефа на
архива на НРС. Евродепутати настояха въпросът за архивите на ДС да
бъде включен отчетливо в доклада на Европейския парламент за
членството на България в ЕС.
Така докато в Брюксел, Страсбург и
Лондон ври и кипи, а тук, в София, военни прокурори и
високопоставени шефове на служби ще продължат да ни заглавичкват с
дилемата, дали иде реч за самоубийство или само за убийство.
Я по-добре да влиза Дуня с гърнетата… |
