07-03-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

7 март 2004 13:40

Социалистическият реализъм на един вот

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Живял някога един цар, мъдър и справедлив. Но бил куц с единия крак, едноок и гърбав при това. Същият обявил художествен конкурс за портрет, на който недъзите му да не личат толкова явно. За победителя определил награда - половината царство и дъщеря си. Загубилите губели главата си. Много глави паднали - жив художник не останал в царството освен един социалистически реалист. Той нарисувал царя на кон по време на лов. Куцият крак не се виждал зад коня, сляпото око било примижало, а вдигнатата за стрелба пушка и лакътят прикривали гърбицата. След края на разказаната история навремето се вдигаше тост за силата на соцреализма в изкуството.

С искането си на вот на недоверие днес Станишев и компания пренасят принципите на соцреализма в политиката. Само че огледално. Не че царят е читав, ама остава усещането, че основната им грижа е самите те така да се изрисуват пред обществото, че да не се видят срамотиите им.

С парламентарното отстрелване на Симеон примерно трябва да се отклони вниманието и да се забрави петролното петно на Садам. С вдигната за стрелба пушка да се прикрие гърбицата от провалите на предишните управления на Луканов, Беров и Виденов. С търсенето на подкрепа във всички посоки да се осигури патерица за куция крак. Останалото е малко социална риторика, подправена с автентичен популизъм.

Всъщност шансът вотът да мине е чисто теоретичен. С допуснатата от Станишев възможност за бъдещо коалиране с НДСВ случващото се придобива гротесков оттенък. Дай да ги бутнем, пък после ще ги изправим. Ами те и сега са си коалирани - двама министри, един заместник, хора на възлови постове в специалните служби и държавната администрация - не е шега работа. За президентската институция е излишно да се споменава.

Социалистите няма да получат подкрепа от основните опозиционни сили, работодателите в пряк текст изразиха несъгласието си и им обърнаха гръб. На какво разчитат тогава - да стане чудо, СДС и хората на Костов да се направят на по католици от папата, за да демонстрират опозиционност, а нововремци да скочат от десет метра в празен басейн. Пак социалистически реализъм?

Не, не е така. По-скоро става дума за доста посредствен политически пи ар, зад който с голяма вероятност стои генералското движение на БСП. Защо стои ли - защото и неговите членове искат чудо. Защото искат да използват и най-малкия шанс да разклатят държавата и да я препънат на последната отсечка преди членството в НАТО. И естествено, защото искат властта. Цялата власт и нищо по-малко. Не че са гладни, но я вижте в Русия какво правят колегите им.

А иначе вотовете са неотменим атрибут на демокрацията.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо