|
Касим Дал,
заместник-председател на ДПС, внесе в парламента проект на Закон
за достъп до документите и обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното
управление на БНА.
В общите положения на закона се
посочва, че той урежда достъпа до документите на ДС и РУ,
техните предшественици и правоприемници за периода от 9.09.1944
до 25.02.1991. Най-характерното в текста е, че се предвижда
пълно отваряне на архивите с изключение на конкретно посочени
случаи, свързани с националната сигурност на Република България.
Интересни за нас са мотивите на ДПС да внесе точно такъв закон и
точно сега, след като в парламента отдавна отлежават два
проекта, внесени от дясната опозиция, а в касите на "Позитано"
20 се кътат и вечно колебливите недооформени идеи на БСП.
Какво съдържа проектът
Първият важен момент в него е
създаването на независима комисия, която ще бъде избирана от
парламента. Предвижда се тя да има състав от 9 до 11 души и
6-годишен мандат. Членовете й ще се избират поименно и с
квалифицирано мнозинство. Комисията ще притежава изключителните
пълномощия да разсекретява и разрешава достъпа до документите.
Избраните личности няма да бъдат депутати или действащи
политици. Те трябва да имат чисто съдебно минало, да не са били
обвързани с ДС или РУ на армията, да се ползват с обществен
авторитет. Декларираният стремеж на авторите на закона е да се
осигурят максимален консенсус и прозрачност в работата на новия
орган.
Всеки български гражданин ще има
право на достъп до собственото си досие. Обект на специално
внимание ще бъдат около 5 хиляди души, заемащи висши постове в
държавната и общинската администрация, магистрати, прокурори,
шефове на електронни медии, издатели, главни редактори и водещи
журналисти, ръководители в сферата на образованието и т. н. При
кандидатстване за определените позиции те ще попълват
задължителна декларация за чисто минало, която подлежи на
проверка. В случаите, когато се установи някаква форма на
сътрудничество с бившите служби, проверяваните ще бъдат
уведомявани. Ако в тридневен срок те оттеглят кандидатурите си,
имената им няма да бъдат обявявани. Ако се установи, че
действащи министри или магистрати примерно фигурират в архивите,
те няма да бъдат уволнявани, защото целта на закона не е
лустрационна, а обществото да бъде информирано какви хора го
управляват. В интерес на националната сигурност в тайна ще
останат имената на хора, които са работили нелегално като
разузнавачи зад граница. Според експерта на ДПС и бивш шеф на
Института по психология на МВР Бойко Ганчевски това не се отнася
за действащи публични личности, които са били или са "служители
на службите, секретни или негласни сътрудници, агенти, резиденти,
информатори, съдържатели на явочни конспиративни квартири". Нещо
повече, днешните шефове на спец-служби ще бъдат задължени да
освободят в 7-дневен срок от отчет лицата, които заемат в
момента определените публични длъжности. В проекта не се прави
разлика между "добри" и "лоши" ченгета, за каквато настоява
левицата. Но може би най-важни са мерките, които се предвиждат
за закриване на "черния пазар" на досиетата. Определя се
30-дневен срок, в който всеки, който притежава такива документи,
ще бъде длъжен да ги предаде на комисията. За оповестяване на
подобни данни след изтичане на срока се предвиждат строги
санкции - от 5 до 15 г. и затвор и глоби между 15 и 30 хил.
лева. За да не бъдат засегнати медиите, от тях ще се изисква при
сдобиване с такива документи преди публикуването им те да бъдат
предавани за проверка на комисията.
Според експерти има три варианта
лобито на ДС в парламента да атакува закона. Това са обтекаемите
формулировки на определението "национална сигурност",
синхронизацията със Закона за защита на личните данни и достъпа
до информация за т. нар. трети лица. И трите казуса са намерили
своя отговор в законите, приети и прилагани в другите страни от
бившия соцлагер. Налага се да припомним, че България е
последната държава (без остатъците на СССР) от бившия Варшавски
договор, в която проблемът с архивите на комунистическите
специални служби още не е решен.
Какво постига ДПС
Постига много повече, отколкото
мнозина предполагат. ДПС беше единствената партия, за голяма
част от членовете на чието ръководство отдавна се знаеше, че под
една или друга форма са били служители или сътрудници на
комунистическите специални служби. Години наред партията на
Ахмед Доган понасяше съответните негативи и след като понесе
удара и за обръчите от фирми, обвиненията за преяждане с власт и
злоупотреби с еврофондовете, явно е решила да играе ва банк.
Формално Доган и заместникът му Касим Дал стъпват върху
решението на "Съвета на старейшините" на тройната коалиция от 5
юни 2006 архивите да бъдат изцяло отворени.
Изваждането на проекта за закон
точно сега, преди президентските избори, е ясен знак за ролята,
която ДПС иска да играе, и за цената на подкрепата, която ще
реши да даде. Така БСП е поставена в особено деликатно
положение. Левицата е наясно, че законът може да бъде приет и
без нейните гласове, което я изправя пред крайно неприятната
перспектива да изпадне за пореден път в изолация. Освен това ги
притиска задължителното запазване коалицията до довършване на
мандата. Партиите от дясната опозиция също не подскачат от
радост. Проектът на ДПС е много близък до текстовете, които СДС
и ДСБ са предложили отдавна, но сега инициативата им е иззета.
Ако не подкрепят закона, светкавично ще им бъде напомнено, че
самите те не отвориха досиетата в периода 1997 - 2001, когато
властта им принадлежеше изцяло. Ако го подкрепят, ще бъдат
лишени от основен аргумент в атаките им срещу Доган и ДПС. Както
и да погледне човек, в парламента предстои сложна игра на
интереси и нерви, от която единствено ДПС няма какво да загуби.
Ако законът бъде приет в предложения вид - добре. Ако бъде
отхвърлен или осакатен - пак добре, те са си свършили работата,
вината ще бъде у другите, без значение кои. И вляво, и вдясно
трудно ще намерят еднозначно добро решение. Пред общественото
мнение депесарите ще са чисти, да не говорим за авторитета,
който ще натрупат пред Европейския съюз в навечерието на
българското членство.
Затова, без да се нагърбвам с
прогноза как точно ще се развият нещата в парламента и "на ухо",
смея да твърдя, че това е най-умният ход на Доган и хората му
през последните години. |
