|
Спират “Блиц” поради изтичане на договора. Спират “Свободна
Европа”, защото в България демокрацията била утвърдена. По същото
време се завихря най-големият скандал с БСП и Садамовия петрол, но
водещите медии се държат свенливо. Белким – да не сърдим днешните
и предполагаемите бъдещи управляващи. Е, ще напишем по някой ред,
защото Шоуто трябва да продължи. И в цялата свинщина, в която
всички са равни, но някои “По”, сякаш никой не забелязва как
отново се опитаха да ни вкарат в кутията на безвремието. Опитаха
се да ни вкарат по най-просташкия начин – отвън.
Еничарите не
посмяха сами.
Скандалът
Георги
Коритаров направи две запомнящи се интервюта с две бивши ченгета.
Първият –
Александър Литвиненко, руски емигрант във Великобритания,
контраразузнавач, член на суперсекретното управление за разработка
на престъпни организации във ФСБ (наследник на КГБ).
Вторият -
Микола Мелниченко, емигрант в САЩ, личен охранител на украинския
президент Кучма. Единият твърди, а другият потвърждава, че
вездесъщият президент на Русия Владимир Путин е замесен в
наркобизнес.
И двамата
говорят с факти. В интерес на истината – засега недоказани, но
логични. Руското посолство в София реагира остро. Отправя писмо до
Съвета за електронни медии (СЕМ), в което настоява медийният
регулатор да се намеси и да санкционира bTV.
Все още изпълняващият (тогава) длъжността председател на СЕМ (защо
ли?) Райчо Райков прави недопустимо глупаво изявление пред в.
“Сега”, в което набеждава Иван Костов за инспиратор на интригата,
а Коритаров - за негов “телевизонно-интелектуален шерп”. На
другата сутрин Райков се освества и подкрепя колегите си от СЕМ в
отказа им да се намесват в програмната политика на “Блиц”, т.е. на
БиТиВи и “Свободна Европа”. Ден по-късно се оказва, че синът му
работи при адвоката на Майкъл Чорни – Тодор Батков. Самият Чорни
влиза в схемата на Литвиненко като перач на пари от наркобизнеса
на Путин. Кръгът се затваря, но интригата продължава, защото почти
изненадващо руското посолство замлъква.
Причините за
реакцията
Русия има
силна дипломатическа школа, ако изхождаме от позициите на
вековната имперска традиция, изведена до съвършенство след 20-те
години на миналото столетие. Преди време Хенри Кисинджър, не без
чувство за хумор, определи модела за водене на преговори от страна
на съветските дипломати така – “Нашето си е наше, а за вашето
можем да поспорим”. Понякога номерът им минаваше. Проблемът е, че
днес, в един ярко променен свят, много руски дипломати продължават
да живеят в стил Оруел. И как не, след като Русия и до ден днешен
си има Министерство на информацията, само че с по-сложно
маскировъчно име. Преди седмица, насред София министърът на
въпросното министерство, дошъл да завладее рекламата на БНТ заяви,
че се опасявал за свободата на словото в… САЩ.
Необходимото
пояснение
Поведението и на
посолството, и на споменатия министър се изясняват, ако човек
хвърли поглед върху случващото се в Русия днес. В рамките на
по-малко от месец, станахме свидетели на изявленията на двама
големи американски политици, свързани с развитието на процесите на
“демократизация” в Москва и губерниите. Сенаторът републиканец,
Джон Маккейн – национален герой на САЩ от времето на Виетнамската
война, написа
отворено писмо до президента Буш,
част от което цитирам:
“За народа на
Русия управлението на Путин бе ознаменувано от унищожаването на
независимите руски медии, от яростното смазване на политическата
опозиция и от водената кървава война срещу гражданското население
на Чечения. Като назначава бивши офицери от КГБ на ръководни
постове в руските министерства и Кремъл, Путин започна да
употребява дългата ръка на държавата, за да унищожава вътрешните
разногласия, да затваря устата на политическата опозиция и да
смазва свободните медии”.
Пълният текст на
писмото>>
От своя страна
държавният секретар на САЩ Колин Пауъл при посещението си в Кремъл
написа в “Известия”:
“Политическата
власт все още не е напълно ангажирана с нормите на правото.
Ключовите аспекти на гражданското общество – като свободата на
медиите и развитието на политическите партии – все още не са
получили устойчив и независим характер”…
Тези оценки се
дават в момент, когато отношенията между Русия и САЩ са по-добри
от когато и да било. Не за друго, а защото след атентатите
на 11 септември 2001 американците бяха принудени да търсят
навсякъде съюзници във войната срещу световния тероризъм. Така
Русия, с огромната си територия и стратегическата си роля за
съществуването на същия този тероризъм допреди десетина години,
трябваше да бъде привлечена като съюзник, независимо от цената.
Големият губещ се оказа на първо място народът на Чечения, на
второ руските опозиционери - демократи, на трето – руските
журналисти. Кой ли ще е на четвъртото? Във всеки случай съвестта
на Буш едва ли ще бъде спокойна, но от казаното поне става
обяснима позицията на посолството на Русия в България.
Дали дипломатите
са предприели прибързана стъпка, дали са искали да опазят името на
президента Путин или собствените си места, не е толкова важно.
Важното е, че имперските им инстинкти са по-силни от
дипломатическата лустровка, по-силни от вмененото им задължение да
търсят приятелство, а не конфронтация с гражданите на държава,
която след два месеца ще бъде член на НАТО, а след три години на
ЕС.
Поуката за
нас
Дори
изненадващо, СЕМ, медиите, гражданите, та дори и политиците в
България се държаха достойно. Тактично и умно никой не се намеси в
привнесения от руското посолство спор. Принудените към емиграция
под заплаха от смърт Литвиненко и Мелниченко може би са прави, но
на голо доверие дори тук не могат да очакват защита от обществото.
Само изслушване и изострено внимание по темата. Засега. Но от
друга страна не трябва да отминаваме с лека ръка истината, че
независимо от вътрешните колизии и продължаващата бедност,
България е променена. Много променена, особено спрямо Русия. И
затова днес главното е да не допуснем московската пета колона да
ни вкара в своя коловоз. Да не допуснем връщане към онова “весело”
време, когато лозунгът беше “Тяхното днес е нашето утре”. Ако се
случи, не ми се мисли какво ще бъде вдругиден.
Публикувано във в. “Детонация”
Иван Ибришимов в "Още инфо"
|
