Вместо да плеснат с
ръце, па да се прегърнат, лидерите на десните партии продължават да
си въртят естетски префърцунени номера и скоро вкупом излишни ще
станат.
Само за
три дни десните лидери успяха да убият всичко детско у своите
избиратели. Надеждата, че могат да постигнат споразумение за силна и
печеливша президентска кандидатура, все повече се деформира и
придобива гротескните контури на лоша политическа карикатура. Първо,
"гергьовци" пуснаха в близък до тях всекидневник утопичната теза за
тандем Петър Стоянов - Веселин Методиев. Както се казва - прекалено
хубаво, за да бъде вярно. Красиво като утопичната идея на Любен
Дилов за оттегляне на лидерите, разпускане на сегашните партии и
формиране на нова десница.
Второ, от ДСБ
светкавично реагираха, като посочиха, че Петър Стоянов не може да
бъде обединителната фигура за десните избиратели.
От СДС също не
закъсняха - Веселин Методиев не е приемливата кандидатура за
президент от десницата. И, трето, главният секретар на СДС Иван
Колчаков изтрещя в ефира с изявлението, че Петър Стоянов трябва да
поеме отговорността и да стане премиер на България, след като
действащото правителство се провали. Накрая генерал-кметът на София
и инициатор на сдружението ГЕРБ Бойко Борисов влезе в ролята на
горския, като заяви, че постигането на обща дясна кандидатура за
президентските избори е непостижима цел, и доста бутафорно се
самопосочи за бъдещ премиер. Нещо повече - той заръча на българския
бизнес отсега да мисли кого ще предложи за министър на икономиката.
Наистина да се
чуди човек - да се смее ли, да плаче ли, като вижда как с мрачно
самурайско изражение десницата подготвя харакирито си. Единственото
успокояващо за лидерите е продължаващото падане на цените на
телевизорите. Защото, както я карат, не балотажа на президентските
избори, а и парламента ще гледат само на екран.
|