17-02-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

17 февруари 2004 11:00

Рамката на срама

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 


Лошо, Седларов, лошо... Крилатата фраза на симпатичния мошеник, въплътен великолепно от Тодор Колев, изникна в съзнанието ми след поредния рунд от абсурдния спектакъл, разиграван от лидерите на СДС. Чувствам се не просто омерзен, както пишеше един велик американец, чувствам се омърсен. Защото за всеки, що-годе запознат с политиката и в частност с процесите в синята партия, е ясно, че всички приказки за разлика в принципите и идеологията на крилцата, перцата и кълките не струват пукната пара. Става дума единствено за междуличностни конфликти на махленско ниво, с които биха могли да се забавляват зарзаватчийките на Женския пазар, но не и политици, които на всичкото отгоре имат претенции за лидерството и правото да управляват държавата.

Костов бил такъв, Костов бил онакъв. Надежда била такава, Надежда била онакава. Хайде да видим за какво, дявол да го вземе, иде реч в действителност. И двамата настояват, че са последователни антикомунисти. И двамата твърдят, че са заклети демократи. И двамата са се доказали като добри държавници. И двамата са уважавани в средите на Европейската народна партия, а Надежда Михайлова продължава да бъде неин заместник-председател. И двамата имат една цел - дясно управление на страната, в което да участват и да приложат вижданията си за нейното бъдеще. И стратегията им е близка - ярка опозиционност, коалиции след избори. Разликите могат да бъдат намерени в тактиката. Е, кажете ми тогава, как заради тактически различия можеш да пожертваш цел и кауза? Как "вътрешният враг" измести истинските политически опоненти? Как изобщо в седесарска глава може да се роди мисълта, че е по-добре БСП да управлява, за да се провали заедно с държавата? Представяте ли си Румен Петков или Румен Овчаров да поставят по този начин въпроса въпреки явните им мераци да катурнат Сергей Станишев в подходящ момент? Не си го представяте, нали? Защото при тях целта и стратегията имат истинските си измерения и смисъл, а останалото са подробности. Защото те се поучиха от прецедента със Стефан Продев, който раздели партията им на червени мобифони и бабички, но не го изключиха, въпреки че бяха вбесени. Той се оказа прав, но прави се оказаха и онези, които го защитиха. Другите се провалиха при управлението на Виденов - заедно с държавата. Помнете историята - макар и нова.

Но всичко, казано дотук, е рамката на срама. Защото най-тежкият грях на сините лидери е подигравката с хората, които им вярваха и в голямата си част продължават да вярват, че разумът им ще надделее. Да убиеш вярата е грях, не по-малък от отнемането на живот. Над два и половина милиона българи приеха синята идея за своя. С идиотските си разправии лидерите на СДС са на път да разстрелят и вярата, и самата идея. И тогава ще дойде пак чичко милиционер и ще им каже като на дребни мошеници: "Лошо, Седларов, лошо." Де да беше на кино. Но не е.

Иван Ибришимов в "Още инфо"

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо