09-04-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

9 април 2005, 13:20

Мълчанието не винаги е злато

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Миналата седмица управляващите и лакействащите медии заметоха под килима една кратка, но особено важна информация - властите в Румъния решиха журналистите да получат пълен достъп до 1 милион и 300 хиляди архивни единици на "Секуритате", които се съхраняват, забележете, в Държавния архив. Така България остава единствената страна от бившия социалистически лагер, която продължава да крие архивите на комунистическите специални служби от собствените си граждани. Фактът е показателен, особено на фона на воплите на новозамогналите се ченгета и доносници, че темата се преекспонира. На тях трябва да напомним, че само преди седмица поредният евродепутат определи подобна ситуация като недопустима. Защото България е член на НАТО и очаква присъединяването си към ЕС, а не включването си в Руската федерация или ОНД.

Още в началото на 90-те години на миналия век по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи, по-късно вицепрезидент, ген. Атанас Семерджиев, са унищожени противозаконно 144 хиляди лични и работни дела на секретни сътрудници на службите. Естествено по-късно това дава основание на други, потенциално засегнати лица да твърдят, че отварянето на архивите е безсмислено, защото те вече са прочистени и в тигана ще цопнат само дребните риби. Методи Андреев, бивш шеф на парламентарната Комисия по досиетата, напомня и за нелогичното решение №10 на Конституционния съд от 22 септември 1997, според което регистрирането на един секретен сътрудник като такъв в картотеката и регистрите само по себе си не е доказателство, че въпросното лице е сътрудник, и следователно не може да бъде обявено за такъв. Андреев допълва, че тогава е имало явен конфликт на интереси, защото самите съдии не са били проверени за сътрудничество.

Но най-важното е, че в България има Закон за достъп до документите на ДС и според него архивът на специалните служби отдавна трябваше да се намира в Държавния архив. Когато една власт сама не спазва законите, гласувани в парламента, тя няма право на претенции към европейските партньори. Нито на оправдание за несправянето с корупцията и престъпността.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо