Заглавието е
заимствано от любим въпрос на социолозите при
сравнителните им анализи за европейската перспектива
на България. Тук контекстът е друг. Преди два дни ЕС
прие поредната "Зелена книга", която този път
представя стратегията на страните от съюза за обща
енергийна политика през новия век и в частност за
изработването на обща позиция за намаляването на
енергийната им зависимост от Русия.
Напомням, че преди
месец, веднага след пика на газовата криза,
предизвикана от Москва, в Будапеща се събраха на
работна среща по същата тема представители на осем
европейски държави, най-силно зависими от руските
газови доставки. Към тях пожелаха да се присъединят
и трите балтийски републики. Тогава България не
изпрати свой представител, а енергийният министър
Румен Овчаров уклончиво отговори, че на следващия
подобен форум ще има и наше участие. Вчера стана
ясно, че на планираната за 14 март среща на
министрите на енергетиката на страните от ЕС
министър Овчаров ще трябва да изложи официалната
българска позиция. Каква е тя, все още не е
известно. Вече традиционно повечето стратегически за
България документи се изработват на тъмно. И както е
нормално при подобни мъгливи ситуации, в
общественото пространство тръгват различни версии.
Основната:
България ще подкрепи
проформа позицията на ЕС, но ще се опита да защити
правото си на самостоятелни преговори с Москва,
каквото е желанието на Кремъл. Причината: няма
сигурност за предстоящото изграждане на газопровода
НАБУКО, който ще доставя горивото за нас и ЕС от
Иран. Въпросният газопровод е стратегическа цел на
общността. Но, не се знае - знае ли се, дали САЩ
няма да "цапардосат" Иран заради ядрените му
програми. А ако, ние, българите, ядосаме Москва, "Газпром"
щял да ни заобиколи за транзитния пренос. И т.н.
Както се казва, навсякъде има зрънце истина и точно
то е призвано да прикрие реалния факт, че
управляващото мнозинство няма никакво намерение да
вади България от руския енергиен капан. То затова е
на власт. За да бъде и АЕЦ "Белене" под руски
контрол, и транзитните газопроводи да станат
собственост на "Газпром". А думите ЕС и НАТО да имат
характерния за "Атака" привкус". |