Удара нанесе преди
седмица финансовият министър Пламен Орешарски, като
обяви, че оптимистичната прогноза за усвояване на
парите от ЕС се върти около 35-те процента. Ченетата
на зяпналите, готови да лапат по 1.3 милиарда евро
годишно, политически усти увиснаха печално. Те,
милинките, не знаели нещо, което знаят и
първокурсниците в университета - че за да пристигнат
парите, са нужни качествени проекти и съфинансиране
в рамките на 10 до 50 на сто в зависимост от кой
фонд и по коя програма са планирани средствата. И
естествено - административен капацитет.
Точно такива въпроси
са задавани с широко отворени очи на последните
семинари на НДСВ и БСП. Задавали са ги депутати и
членове на политическите ръководства на две от трите
партии на управляващата коалиция! Тук си спомням
крилатата фраза на един бивш заместник
министър-председател, именуван Нейчо Неев: Егати
държавата, щом аз съм и вицепремиер! Ако
перифразираме, днес трябва да кажем: Егати
държавата, щом това са ни управляващите политици! Но
защо ли трябва да се учудваме, след като
преобладаващата част от парите ще минават през
министерствата на партията с най-слаб кадрови
потенциал, но с най-голям апетит и опит в
(при)усвояването на финансови фондове. Наскоро беше
припомнено, че съотношението на средствата за фонд
"Тютюн" и за модернизация на образованието е около
20 към 1. Този неслучайно премълчаван, но крещящ
факт принуди дори кроткия образователен министър да
забрави изящната си словесност и да зададе
риторичния въпрос - със "Сей, земеделецо" ли ще
влизаме в ЕС или със студентския химн?
Всъщност нещата не са
толкова сложни за обяснение. Първо, въпреки гръмките
си приказки колко сме готови за членството повечето
представители на т. нар. политическия елит хал-хабер
си нямат за какво, аджеба, става дума. Второ, което
е още по-лошо - явно мнозина от тях бъркат
брюкселските "касиери" с брюкселско зеле, както са
свикнали при родните ни реалности. И, трето, което е
най-важно да се знае - въпреки закъснението не
всичко е пропуснато. Необходимо е просто да се чуе
гласът на знаещите. А зиналите усти да се затворят.
"Пенчо бре, чети!" |