След дълго и мъчително за сините симпатизанти изчакване лелеяната среща на представители на десните партии за издигане на обща президентска кандидатура е факт. Беше изработен график за бъдещите срещи, бяха дадени общи насоки за изработването на критериите, на които трябва да отговаря бъдещият кандидат. Но се постигна и нещо много по-важно - общото решение да не се хвърлят всуе имена в общественото пространство и да се направи необходимото за спазване на добрия тон и постигане на съгласие. Е, сянка хвърли подкрепата, дадена от БНС на управляващата коалиция, при първото четене на поправките на Конституцията, но и това, както се казва, е бял кахър. Позицията на ДСБ и СДС остава категорична - те са против палиативните промени, които имат за цел да хвърлят прах в очите на еврокомисарите. Въпреки изразеното остро недоволство от лидера на ДСБ Иван Костов, струва ми се, че сянката ще се стопи.

Кое е най-интересното в случая - естествено реакциите на управляващите и поведението на подопечните им медии и социологически агенции. Партиите от управляващата коалиция демонстрират царствено пренебрежение към напъните на сините, но едновременно са доста уплашени след нововъзникналата ситуация около отпадането на депутатските имунитети. Ако БСП и ДПС останат единствени защитници на статуквото, то те ще се озоват привързани на стълба на позора, а НДСВ ще има възможност да търси свободни валенции вдясно. Такива поне в ДСБ и СДС жълтите няма да намерят, но пък ще получат малко повече обществено одобрение, което не е маловажно и от тактическа, и от стратегическа гледна точка. Казионните медии, включително и някои частни, ловко премълчаха лобирането на десните пред лидерите на Европейската народна партия в Брюксел за българското членство в ЕС, но за сметка на това една уважавана социологическа агенция направи класация на най-мразените партийни водачи. С особена гордост същите медии оповестиха, че в тази категория попадат десните лидери воглаве с Иван Костов, Анастасия Мозер и Петър Стоянов, а някак ей така между тях и Ахмед Доган, по известни причини.

На туй му викат балкански тепигьозлък, но какво пък - щом върши работа...