Някак тихо, сякаш на пръсти се връщат българските бойци от Ирак. Държавните мъже ги посрещат без излишен шум, припомнят трагедията в базата "Индия", ще рече човек - така и трябва да бъде. Само че не е точно така. Защото никой от същите тези държавни мъже не можа разбираемо да обясни причините за предсрочното изтегляне на българския контингент - защо изобщо се изтегля и защо точно сега?

Ако някой си мисли, че едно популистко предизборно обещание на БСП по испански образец трябва да тежи повече от държавните интереси, то той просто се самозаблуждава и не става за работата, с която е натоварен. Сега България губи по всички линии и никой не се наема да каже поне едно нещо, което тя печели.

На първо място губим доверието на САЩ и на стратегическите ни партньори от НАТО, като ги оставяме да се оправят както могат.

На второ място губим доверието на иракското правителство и на самите иракчани, които продължават да са в кризисна ситуация и състояние, близко до гражданската война.

На трето място губим шансовете си да участваме пълноценно в следвоенното възстановяване на страната, както и да уредим по по-благоприятен начин връщането поне на част от иракския дълг.

На четвърто място, точно както се очакваше, от България беше поискано да увеличи участието си в Афганистан, като поеме охраната на летището в Кабул - може би най-рисковото място в държавата и любима мишена на терористите.

На пето място от кумува срама трябва да продължим и участието си в Ирак, макар и със смехотворното пояснение, че новата ни мисия нямало да бъде въоръжена. Последното, както и да го гледа човек, граничи с неформален идиотизъм.

И още един въпрос за десерт на политиците - защо нищо не се чува за позицията на самите участници в иракската мисия? Наистина военните трябва да се подчинят на политическото решение. Така и стана. Но точно тук истината блесва като петолъчка - решението е изцяло политическо и обслужва не нашите или на официалните ни партньори интереси, а интереса на една-единствена държава, която, както се досещате, се нарича Русия.

Колкото до бойците - добре дошли на родна земя, юнаци!