Какви са перспективите за
развитие на коалицията БСП - НДСВ - ДПС през 2006 г. и ще има ли
изобщо такова развитие, безспорно е въпрос с повишена трудност.
Най-елементарният подход към търсене на отговора сякаш е
съобразяването с външния фактор в лицето на Европейския съюз.
В известна степен звучи логично,
защото мониторинговият доклад на Еврокомисията, който се очаква
да бъде пред-ставен през май, ще изиграе ролята на катализатор
на процесите в страната независимо в каква посока. Казано по
друг начин - ако в него бъде потвърдено приемането на България в
ЕС на 1 януари 2007, правителството ще се бетонира и е почти
сигурно, че ще завърши успешно мандата си. И обратното - ако в
документа се препоръчва да бъде приложена отлагателната клауза,
не толкова опозицията, колкото центробежните сили в самата
коалиция ще детонират натрупаните вътрешни напрежения. Тогава ще
назрее и възможността за предсрочни парламентарни избори, без
значение какви ще бъдат резултатите и последиците от тях.
Ценовият шок и клопките на
икономиката
Последното също звучи логично, но
с една особено важна забележка - въздействието на фактора ЕС е
функция от цялата палитра на вътрешнополитическите и
икономическите противоречия, пред които ще бъдат изправени
управляващите през следващите месеци.
Струва ми се, че правителството
подходи доста лекомислено, като само подготви и предизвика мощен
ценови шок, който целокупното население ще започне да усеща в
началото на годината. За първи път от десетилетие насам
едновременно се повишават цените на енергията, транспорта,
храните, стоките за бита и услугите. Всичко това в условията на
полуразбита здравна система, при която независимо от
осигурителните вноски лечението се заплаща, и образователен
хаос, при който издръжката на учениците става проблем дори за
семействата със средни възможности. Имам усещането, че ако не се
предприемат радикални, а не палиативни мерки за повишаване на
доходите, включително в частния сектор, към края на зимата могат
да се очакват социални сътресения.
Въпреки бодряшкия стил, в който е
написана правителствената програма, в нея трудно може да се
намери отговор на въпросите, как ще бъде овладяна инфлацията,
какви конкретни мерки ще се пред-приемат за подобряване (или
поне стабилизиране) на външнотърговския баланс, ще бъде ли
овладяно новото нарастване на външния дълг и не на последно
място ще бъдат ли предприети някакви действия по казуса
междуфирмена задлъжнялост, който също е бомба със закъснител,
заложена под цялата стопанска система.
Конституцията и правната
реформа
Толкова за икономиката, защото
основните претенции на Брюксел са в друга, също до болка позната
сфера - нереформираната правна система, борбата с организираната
престъпност и корупцията в държавните институции. По всичко
личи, че тук битката ще бъде дълга, тягостна и с непредизвестен
край. Ясно е едно - без сериозни промени в Конституцията реални
реформи в правораздаването не могат да се очакват, от което
автоматично следва, че и корупционните схеми няма да бъдат
разбити. Най-голямата съпротива срещу промяната на статуквото
естествено идва от самата правна система. Опасността да загубят
частично имунитета и някои от привилегиите си обединява
прокурори, съдии и адвокати и превръща правосъдието в бастион по
пътя на България към ЕС. Затова единственият вариант гордиевият
възел да бъде разсечен е наличието на политическа воля за
промени на основния закон в управляващото мнозинство. Напомням,
че в парламента това мнозинство е близко до конституционното и е
в състояние да приеме каквото желае независимо от поведението на
опозицията, която между другото е по-големият радетел за
реформи. Радикалните промени в Конституцията ще отприщят пътя за
пълно хармонизиране на законовата база с европейската, ще
създадат много по-добри условия за овладяване на корупцията и не
на последно място - за истински отпор срещу организираната
престъпност.
Президентска енигма за
коалицията
Вторият голям препъникамък пред
коалицията са предстоящите президентски избори. В тази насока
развитието е почти гротескно. След като двата основни
коалиционни партньора (БСП и НДСВ) по един или друг начин
показаха, че ще имат собствени кандидати за президент на
републиката, а действащият държавен глава още преди
парламентарните избори вкара и третия партньор (ДПС) в играта,
политическото шоу придоби автентичен балкански колорит.
Причините за това на пръв поглед нелогично поведение на
съюзниците се коренят в самия генезис на коалицията.
Обединяващото между трите управляващи партии не е толкова
желанието България да стане безпрепятствено член на ЕС, както
декларираха преди изборите, колкото стремежът им да контролират
очакваните от Брюксел финансови потоци и да запазят, доколкото
могат, политическата си идентификация. ЕС се оказва не цел, а
средство за постигане на други цели! Бюджетът за 2006 г. и
приетата с голямо закъснение програма за управление са изградени
изцяло на компромисен принцип. БСП се отказа от социалните си
амбиции, а НДСВ от декларираната си многократно дясна политика.
ДПС все повече се откъсва от несретните си избиратели и се
превръща в инструмент за просперитет на собствената си върхушка.
Неслучайно сега нито една от
партиите не поема политическа отговорност за програмата и
бюджета, а се оправдава с другите две. Самото правителство на
Сергей Станишев е правителство на компромиса. Затова рискът да
загубят доверието на собствените си членове и симпатизанти кара
и социалисти, и царисти да търсят нов, обединяващ редиците им
фактор. Такава роля е отредена на кандидатите им за държавен
глава. Доколко сблъсъкът между тях може да се отрази върху
единството на мнозинството е тема, по която ще се произнесат не
партийните ръководства, а избирателите.
Позицията на опозицията
и още нещо в добавка
Умишлено почти не отварям дума за
опозицията. Тя се докара до такова насипно състояние, че трудно
би могла да повлияе осезателно върху протичащите процеси.
Въпреки това, ако отделните є съставки успеят да формулират ясни
общи цели, думата є може да бъде чута, макар и през устата на
европейските партии. Всъщност издигането на силна обща
кандидатура за президентските избори от страна на десницата би
могло да предизвика доста неочаквани изменения в политическия
пейзаж.
Казано накратко - ако се стигне до
отлагателно вето от страна на ЕС, вероятността от разпад на
коалицията е над 50 процента. Ако се стигне до колизия и на
изборите за президент, процентите се увеличават рязко. Но ако се
върнем към началото, към варианта социални сътресения напролет -
нещата са наистина по балкански непредсказуеми. |