Руският посланик Анатолий
Потапов хвърли информационна бомба в ефира на БНР, като
заяви, че е логично да се очаква повишение на цените на
газа, който България внася от Русия. Имало двустранни
протоколи, в които било записано, че през тази година
цените за транзит и доставка ще се преразгледат.
Българският министър на икономиката и енергетиката Румен
Овчаров индиректно му отговори, като обяви, че такива
протоколи няма, и добави, че цените, по които "Булгаргаз"
купува синьото гориво, са пазарни. Един вид - да не ни
бъркат с Украйна и да не се плашим от "газова война".
Това е дипломатическата фасада, но онова, което се крие
зад нея, не е нито дипломатично, още по-малко
лицеприятно.
Защото, първо, на
кого и на какви цени ще продава газ Русия, не се решава
дори от държавния монополист "Газпром", а в Кремъл, и то
от един конкретен човек. Второ, защото за Русия
петролът и газът не са просто стока, а мощно средство за
оказване на политически натиск върху "непослушните"
бивши сателити. (Какво тук значи някакъв си договор?) И,
трето, защото до момента нито едно българско
правителство не направи дори плах опит България да се
измъкне поне частично от енергийната хватка на Русия.
Цялата ни енергетика е зависима от руските интереси и
политически капризи. АЕЦ "Козлодуй" е с руски технологии
и се зарежда с руско гориво, "Нефтохим" - Бургас, е
подразделение на "Лукойл" и е изцяло зависим от
политиката на едно-
именната руска компания.
Тецовете Варна и Русе отидоха в руски ръце. Последните
претенции на Москва са за финансирането и изграждането
на АЕЦ "Белене". Такава едностранна обвързаност
независимо с кого е реална заплаха за националната
сигурност, но президентът и премиерът обяснимо за
съжаление нехаят. Чехи, поляци и унгарци отдавна
побързаха да "опънат" по някоя и друга тръба към
страните от ЕС, но у нас руското енергийно лоби не дава
и дума да се обели за подобни проекти. За сметка на това
везните и за Белене се накланят на североизток. Сега
Румен Овчаров сигурно ще се опита да защити българските
интереси, но въпросът за тоталната зависимост и
застрашения суверенитет продължава да виси страховито. |