|
На официална церемония в
присъствието на журналисти румънският президент Траян
Бъсеску обяви в сряда, че досиетата на комунистическата
тайна полиция Секуритате са отворени за всички граждани
и са прехвърлени в Института за управление на архивите.
Става дума за над 1.6 млн. секретни документа, около 100
хиляди остават засекретени от съображения за
националната сигурност. "Ние нямаме право да пазим
повече тайни. Това е стъпка напред", е подчертал Бъсеску.
Като прочетох шмацафрацаната по задните страници на
вестниците информация за случилото се в северната ни
съседка, се сетих за още едно-две нещица, които ми
направиха впечатление напоследък. Първото беше позицията
на Букурещ относно присъствието на румънския военен
контингент в Ирак. Нито дума за изтегляне, преди да се
свърши работата. Нито дума за изоставяне на съюзниците
да се оправят, както могат. Никакви мъгляви формулировки
за невоенно участие в коалицията на желаещите. Точно
обратното - румънското правителство и президентът
изразиха последователните си, принципни и твърди
намерения да изпълнят докрай поетите ангажименти.
рата тема, която възбуди
любопитството ми, беше как така - тихо, без шум и
обществени емоции, румънците сключиха договора за
създаване на американски бази на територията на
страната. Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс
кацна в Букурещ, подписа споразумението и Румъния излезе
с още едни гърди пред нас и в НАТО, и в надпреварата за
ЕС. Защо и за ЕС ли? Ами защото там тези неща правят
впечатление, а и САЩ имат мощни механизми за влияние в
една или друга посока.
Така стигаме до
фундаменталния въпрос, защо в България всичко се случва
наопаки на онова, което се случва в Румъния и логично би
трябвало да се случва и у нас? Ами защото тук си имаме
президент социалист, министър-председател социалист, шеф
на Народното събрание социалист и тримата - недолюбващи
Америка, но пък затънали до шия в "Петролгейт", който,
знае се, е свързан с Ирак. Имаме и цар, който, вместо да
прави политика, прави политически сделки да запази
имотите си и мълчи оглушително за съдбините на
държавата. Имаме си и парламентарна "Атака".
В Румъния е обратното - там управлението е дясно. И от
тук произтича отговорът на въпроса от заглавието. |
