15-12-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов  

Buisnesss Week

15 декември 2005 16:00

Asinus In Tegulis

Текстът е публикуван в "Бизнес уик"

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Заглавието е латинска сентенция, която древните римляни особено обичали да употребяват. В пряк смисъл означава "магаре на покрива", в преносен - нещо невиждано. В съвременна България ролята на хипотетичното магаре се заема от т. нар. "средна класа".

Вече 16 години "средната класа" не излиза от речника на българските политици, но така и не се намери поне един да обясни внятно, за какво точно иде реч. За всеки що годе мислещ човек  отдавна е ясно, че средната класа в САЩ и ЕС няма нищо общо с рекламираната и до сега от носталгиците средна класа от времето на социализма. Заветните три ключа - от апартамента, вилата и колата са, както и да го гледа човек, са твърде ръждясал спомен, защото апартаментът обикновенно беше панелен, колата "Москвич", а вилата - странна архитектурна самоделка.

Днес нещата не са много по-различни, защото дистанцията в стандарта на живот между високоразвитите страни и България продължава да бъде драстична както преди 16 години, макар и с някои разлики по отношение на качеството. Фактите са категорични - БВП на глава от населението у нас е под една трета от този, в ЕС. При съпоставими цени заплатите в България са шест пъти по-ниски, пенсиите - единайсет. Теорията за трите ключа отдавана е неприложима.

Но бедата не е само в диспропорциите - те могат да се преодолеят. Бедата е в погрешната политика и в погрешното мислене. Движещата сила на нацията, извън кръговете на крупните предприемачи, са хората със законни доходи между 1000 и 2000 лева. Те са онези, които от една страна трябва да дърпат напред, а от друга са истинските жертви на реформите. Държавата компенсира най-бедните. Най-богатите нямат нужде от социална закрила. Но именно тези хора, които визирам, попадат в най-високите етажи на данъчната и осигурителната скала.

Едно четиричленно семейство, в което и двамата родители работят срещу чисти 1000 лв, има среден доход от 500 лв. на човек. В големите градове те са достатъчни единствено за храна и режийни. Няма пари за повишаване на квалификацията, за култура, спорт и развлечения. Да разбираме ли тогава, че под "средна класа" днес трябва да определяме хората, чиите средства стигат за топлина и храна? Не естествено. И затова е време политиците да се досетят, че най-радикалното средство за стимулиране на активната част от обществото не са помощите, субсидиите или кредитите, а свалянето на данъците. Според пазарните закони и българските реалности, по-ниските данъци ще донесат повече пари на държавата. Но докато пълненето на бюджета чрез високи ставки и преразпределението са водещи, мизерията в омагьосания кръг ще продължи, а средната класа ще стърчи като римското магаре на покрива. Аз поне не помня да съм го виждал и надали ще го видя скоро.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо