|
Буквално дни преди
поредния исторически конгрес на управляващата Българска
социалистическа партия станахме свидетели на два парадокса,
които сами породиха трети. Първо социалистическият депутат и
бизнесмен Добромир Гущеров, известен като един от най-големите
милионери в страната заяви, че след като БСП се нагърбва с
цялата отговорност за управлението, а коалиционните й партньори
се държат като опозиция, би трябвало тя да състави самостоятелно
правителство, а те само да го подкрепят. Тогава левицата щяла да
има възможност да изпълни програмата и щедрите си предизборни
обещания. Парадоксално е точно Гущеров да застъпи такава
позиция, защото големият бизнес по традиция прави политика
дискретно и трябва да има много сериозна причина човек като
него, поне формално несъгласувано, да скандализира политическите
кръгове с идеите си.
Ден по-късно НЦИОМ
публикува данните от последното си национално представително
изследване, които показват отчетливо покачване на доверието към
работата на кабинета "Станишев". Парадоксалното тук е, че това
покачване става на фона на най-големия ценови шок за последните
10 години, резултатите от който ще се усетят в близките няколко
месеца. Драстичното повишаване на цените на електроенергията и
енергоносителите, на акцизите за алкохол и цигари, на храните,
на застраховки и данъци беше извършено по волята на същия този
кабинет и подкрепено от парламентарното мнозинство, което стои
зад него. Според авторитетните, но на държавна заплата,
социолози излиза, че колкото по-безмилостно управляващите мачкат
живота на народонаселението, толкова повече то се привързва към
тях. Нещо като "Стокхолмския синдром", с който психолози и
психиатри обозначават пораждането на привързаност на жертвите
към техните мъчители.
От казаното до тук
се поражда третият парадокс, който всеобхваща първите два - пред
очевадното безумие, на което сме свидетели, целокупната дясна
опозиция мълчи и гледа умно. Е, не мълчи съвсем, защото
периодично ни обяснява как се стреми да бъде автентичен
политически представител на съмишлениците и избирателите си в
парламента. Но реални действия - никакви.
Играта на
големия бизнес
За да си изясним
поне частично за какво иде реч, ще ни се наложи да си припомним
едно друго. Примерно, че преобладаващата част от съвременните
български бизнесмени, неслучайно гарнирани с определението
"добре облечени", произхождат от едно котило, пряко свързано с
БСП и комунистическите специални служби. И друг път съм
посочвал, че когато навремето голям всекидневник публикуваше
обширни интервюта с тях и рисуваше словесните им портрети,
общият знаменател за повечето беше завършената школа в
Симеоново, специализациите в СССР, работата в организации като "Кинтекс",
пребиваването и близките контакти в страни от арабския свят,
известни с прокомунистическите си режими. При опитите да бъде
"отрязана опашката на гущера", те се групираха в различни
конфигурации, известни като "Г"-ета с число след тях, за да
стигнат до създаването на съюза на "национално отговорния
капитал" - "Възраждане". В интерес на истината, във "Възраждане"
има и изключения, но това е друга тема. Важното в случая е, че
осемгодишното отсъствие на БСП от властта, прогонването на
политическите им чадърджии от управленски позиции при
правителството на Иван Костов и създаването на негативни
настроения в обществото и някои медии срещу тях им причиниха
определени щети, поразклатиха позициите им и т. н. Те възлагаха
сериозни надежди на организираното от покровителите им завръщане
на Симеон Сакскобургготски, но дори неговото слабо управление не
им свърши работа - успоредно с инфилтрираните в НДСВ комунисти и
ченгета имаше и доста свестни хора, които поне в известна степен
не позволиха България да бъде отклонена от избрания път. Така се
стигна до приемането ни в НАТО и подписването на договора за
присъединяване към ЕС. Тогава се премина към втория вариант -
вземане на цялата власт от БСП, което се улесняваше от успешното
раздробяване на дясното пространство. По скромното ми мнение
Добромир Гущеров се кандидатира за депутат не толкова за да
прави политическа кариера, колкото да лобира за позициите на
крупния червен капитал в парламента. Този план не се осъществи -
вместо лелеяните 121 мандата, БСП получи 82, което дори според
много редови социалисти си е жив провал. В новосъздадената
обстановка бизнесменът се оказа със стеснено поле за изява,
защото сблъсъкът на различните икономически лобита в
тристранната коалиция е жесток. Неговият призив БСП да получи
цялата изпълнителна власт засега има по-скоро сондиращ характер,
но ако той си осигури солидна подкрепа, вратите пред червения
бизнес ще бъдат широко отворени. А като прибавим сянката на
Виденов от 1996, която диша тежко във врата на Станишев,
поведението на Гущеров става още по-разбираемо.
Кризата на
отговорностите
Резултатите от
изследването на НЦИОМ будят недоумение само на първи прочит. Не
толкова защото Центърът е подчинен на Народното събрание, а
защото в случая данните за кабинета "Станишев" трябва да
изиграят ролята на спойка между съучастниците в коалицията,
отношенията между които яко са се разскрибуцали. БСП с право
претендира, че отговорността трябва да есподелена и да се носи
от всички, но както се казва в такива случаи, партията сама си е
виновна, че е прицел на политическите и хорските нападки. Ако
ръководството й не беше нарекло черното - бяло, казано другояче,
да изкара на думи загубата си победа и да се пребори по един
меко казано недостоен начин за премиерския пост, нямаше да се
превърне в мишена и в основен носител на отговорността за
управлението. Каквото и да се говори сега, реалностите трудно
могат да бъдат променени. Затова и вълненията в местните
партийни организации и на различните равнища в партията трудно
ще бъдат туширани.
В НДСВ също цари
недоволство. Привържениците на евроатлантизма и изобщо дясно
мислещите в царската партия все по-отчетливо разбират, че са се
вкарали в капан, от който нормално измъкване няма. Макар, че да
се говори за разцепление на жълтите е още рано, в средносрочна
перспектива то не е невъзможно.
ДПС продължава със
старата си тактика да участва в управлението без да носи
отговорност. За цялата парламентарна сесия лидерът Ахмед Доган е
регистрирал общо три присъствия в пленарната зала. Той е баш
регентът между тримата участници в т. нар. и нефигуриращ в нито
един закон, камо ли в конституцията, "политически съвет" на
коалицията. Предположението, че ролята на партията ДПС ще се
свежда все повече до обслужване на интересите на собствената й
върхушка се потвърждават. Затова, за да прозряни интересите, е
необходимо внимателно вглеждане в онова, което се крие зад
думите на турските лидери.
Опит за
прогноза
Три фактора ще
окажат влияние върху политическата конюнктура през следващата
година. Всеки един от тях може да предизвика резки сътресения
във властта. На първо място е възможността от пораждане на
социално недоволство в края на зимата, като следствие от недобре
премисления и масиран ценови шок. Въпросът е ще се намери ли кой
да оглави и канализира политически народния гняв. На второ място
ще бъде резултатът от мониторинговия доклад на Еврокомисията,
който по предварителни данни трябва да бъде обявен на 13 май
2006 г. При негативна оценка в доклада и налагане на
отлагателно вето антиправителствените насроения ще се засилят, а
колизиите в коалицията могат да доведат до нейното разпадане.
Третият препъникамък ще бъдат президентските избори. Самата
възможност един срещу друг да се изправят Симеон
Сакскобургготски и Георги Първанов е предпоставка за политически
катаклизми. Не се наемам да твърдя, какво точно ще се случи, но
е безспорно, че шансът напреженията между БСП, НДСВ и ДПС да
отслабнат е минимален. По-скоро очаквам да нарастват. И в това
не би имало нещо лошо, ако опозицията имаше готовност да се
пребори на едни предсрочни парламентарни избори. Струва ми се,
че до тях може да се стигне единствено поради втория фактор -
отлагане на членството ни в Европейския съюз. Всъщност, може би
точно това целят кръговете в задкулисието на властта и в
столицата на една до болка позната нам путинска държава.
Това вече не е
парадоксално. |
