|
След завършване на работната книга, която, заедно със сценария,
е в основата на създаването на всеки филм, големият режисьор
Рене Клер обичал да казва: “Филмът е готов, остава да се
заснеме”. С тезе си думи вбесявал останалите участници в екипа,
но по същество бил прав и фразата му има христоматийно звучене в
историята на киното. Защото в работната книга филмът е описан
кадър по кадър, на всичкото отгоре в детайли. Един вид в нея е
нарисувано бъдещето.
Но нас ни интересуват реалностите на България. Страната ни също
има своя работна книга, в която макар и без пълните подробности
е записано: Член на НАТО – с едикакви си права и едикакви си
задължения. Записано е също – подписала е договор за
присъединяване към Европейския съюз – договорът е хиляда
страници и там всичко е детайлизирано. Следователно, пътят е
начертан за десетилетия напред, посоката е ясна, времето е
разчетено, предвидени са дори извънредни ситуации и
възможностите за реагиране. Ставаме част от най-развития
обществен организъм, с най-добрата имунна система – свободата и
демокрацията. От нас се иска единствено да си свършим
работата.Да заснемем българския филм.
Снимачна площадка
България
И
точно тук започват проблемите, защото обикновено режисьорът не
само подготвя книгата, но и ръководи изцяло снимките, а накрая и
монтажа. А лично моето усещане е, че в момента на българската
снимачна площадка режисьор няма. Сякаш някой е скрил работната
книга, камерата не е на фокус, ракурсите са сгрешени и
деформират образа и което е най-лошото – действието се променя
извън сценария, по волята на пийнали актьори. Така вместо
съвременна класика, на която сме свидетели в Полша, Чехия и
Унгария, ние участваме в нещо между латино-сапунка и хонконгски
екшън. Навсякъде свистят куршуми, трещят взривове, една мургава
Елена страда в Биг брадър и кара половин народ да псува а
другата половина да плаче заедно с нея. Над всичко изброено,
като в антична трагедия, се мъдри един триумвират, който
олицетворява цялото безумие, наречено български преход. Защото
президентът Първанов сътвори чудовище. Нищо не може да обедини
реално посткомунистическите социалисти с техните жертви от
турското малцинство, да не говорим за спойката на тези две групи
с царедворците. Такава коалиция напомня за творенията на
Йеронимус Бош или кошмарите на Гойя. Но не съм съвсем прав. Има
два фактора, които ги обединяват, макар и на ръководно ниво –
финансовите интереси и зависимостта им от уж несъществуващите
комунистически специални служби. А те съществуват, защото
мафията, която се опитва да управлява днес зад кулисите, е
тяхната уродлива, но най-свидна рожба.
Жертви на греховното
зачатие
Застреляха бизнесмена Емил Кюлев. Той не беше мутра. За разлика
от много други “назначени бизнесмени”, термин въведен от Татяна
Дончева, Кюлев беше кадърен и компетентен човек. Успя да развие
бизнеса си, направи истинска финансово-застрахователна империя
за българските мащаби, опита се къде успешно, къде не, да пробие
зад граница. По-важното е, че не допусна името му да се свързва
с престъпните групировки или с незаконни операции, с наркотици,
трафик на хора или оръжие. На два пъти беше избиран за икономист
на годината, в политически план за известно време беше финансов
съветник на президента Георги Първанов. С него се съобразяваха
всички управляващи през годините и затова мнозина са шокирани от
смъртта му. Предполагам, че властите ще положат усилия да
стигнат поне до физическите извършители на убийството, но както
стана със случаите Андрей Луканов и Илия Павлов, поръчителите ще
останат неизвестни.
Тук ще направя малко отклонение. Преди няколко години един от
многотиражните всекидневници представяше обширно най-видните
новоизлюпени български бизнесмени. Общото между тях беше, че в
голямата си част имаха обща люпилня – школата на МВР в
Симеоново. Спортистите, олицетворявани от “борците” бяха
по-слабо представени и както е известно, бяха нещо като второ
ниво в йерархията. Как тези здрави момчета станаха милионери за
една нощ е обществена тайна, но само няколко все още живи
свидетели могат официално да я осветят. Естествено, няма да го
направят, защото ще последват съдбата на други, за които се
говори в минало време.
Обзалагам се, че причината за убийствата на Андрей Луканов, Илия
Павлов и Емил Кюлев трябва да се търси преди всичко в греховното
зачатие на съвременния български капитализъм. Приказките на
министъра на вътрешните работи Румен Петков, че причините са
политически и по-точно, че се цели да бъде отклонена страната от
пътя й към ЕС звучат кухо и неубедително. “Задна марка” на
България правят самите управляващи, защото им липсва воля за
извършването на реални реформи, защото нямат управленския
капацитет да се справят с проблемите и най-накрая, защото ако си
свършат работата, трябва първо да изметат себе си от
политическата сцена. Е, как ще стане тая ?
Каскада от провали за
два месеца
За краткото време на своето съществуване правителството на
Сергей Станишев сътвори рекорден брой гафове, които естествено
ще се опита да стовари на чужд гръб. Естествено, всеки има право
на собствено тълкуване за случващото се, но за мен няма сериозни
изненади. Четирите години на царското управление убиха
инерцията, набрана от държавата при правителството на Иван
Костов и сега я няма силата, която трябва да бута България
напред. Като ги няма и личностите, които могат да мотивират
нацията да разкрие потенциала си, като непрекъснато се връзва
каруцата пред коня, обективно не можем да очакваме добри
резултати. Негативните оценки в доклада на Еврокомисията са
убийствени, но нима не са истинни? Кой не знае на какво дереже е
съдебната система и защо? Кой не знае къде са корените на
корупцията или какви са връзките между службите на МВР и
престъпния свят? Кой не знае какво става по граничните
пропускателни пунктове и в митниците? Или дори да вземем
ветеринарния контрол и санитарните норми в хранителната
промишленост, където редом със супертехнологичните предприятия
съжителстват производства по стандартите на руското
крепостничество. Все известни неща, които трябва да се променят,
но няма кой. А няма, защото отново стигаме до крупни финансови
интереси и яки връзки по вертикала.
Правителството се провали и по линия на НАТО. Сделките за
превъоръжаване на армията са забатачени до една, руското лоби
във военното министерство действа на високи обороти, очакват се
тлъсти комисиони от грандомански проекти. Предизборно в
парламента се решава да бъде изтеглен военния контингент от
Ирак, което естествено не се случва, с оглед посещението на
президента Първанов в САЩ. Шикалкави се по въпроса за
американските бази у нас, в резултат на което щабът им ще бъде в
Румъния, която отдавна и без много шум приключи с преговорите...
Мога да изреждам безкрайно, но полза няма да има. Хаосът е
толокова голям, че паниката сред управляващите вече се забелязва
и с просто око. Единственият светъл лъч беше да видя как
антинатовеца Първанов разговаря в мир и съгласие с Президента
Буш в Овалния кабинет на Белия дом. Нищо реално не свърши, но
понякога и цацата е риба. Един вид - все е нещо.
А за икономиката, цените и данъците ще си поговорим след Нова
година. |
