|
След като през миналата седмица
военният министър Веселин Близнаков обяви, че всички военни
сделки са замразени, Алиансът спешно изпраща мисия в София. От
Министерството на отбраната твърдят, че посещението на
експертите е рутинно. Хаосът около едни 2 млрд. лева и три
проекта достигна коалиционни висоти.
През последните години военното
министерство и ГЩ на Българската армия бяха подготвили 11
проекта за закупуване на нова техника и технологии, съвместими
със стандартите на НАТО и в изпълнение на българските
ангажименти към пакта. Те бяха одобрени през 2004 г. от
правителството на Симеон Сакскобургготски независимо от
гигантоманските си обеми и непрецизираната финансова
обвързаност. Във всеки случай в тях бяха обхванати всички родове
войски - Въздушни, Морски и Сухопътни, беше обърнато внимание и
на логистиката. Поради ограничените финансови ресурси в рамките
на 1.5 милиарда лева от тях бяха подбрани пет приоритетни
проекта, които по-късно бяха сведени до три - неотложни. Според
източници от МФ и те са прашасвали повече от половин година в
кабинета на екс финансовия министър Милен Велчев, чиито хладни
отношения с екс военния му колега Свинаров не бяха тайна. Преди
дни беше официално съобщено, че проектите за 2006 г. са върнати
от Съвета за икономическа политика за доработване в МО, след
което трябва да бъдат разгледани отново. На практика проблемът
се свежда до даването на държавни гаранции по сделките, а
решението на сегашния етап остава в ръцете на министрите на
финансите - Пламен Орешарски, и на икономиката - Румен Овчаров.
Проектите и батакът със сделките
Три от петте проекта, останали
след първата редукция, бяха свързани с Военновъздушните сили -
един за хеликоптери, втори - за транспортни самолети, и трети -
за изтребители. За Военноморските сили беше предвидено
закупуването на 6 бойни кораба, за Сухопътните сили - на 12
хиляди транспортни средства.
Засега се работи по проекта за
хеликоптерите и армейските автомобили. Договорът за
хеликоптерите беше подписан през януари с фирмата "Еврокоптер",
част от европейския гигант ЕАДС, който от своя страна имаше
амбициите да ремонтира и преоборудва по натовските стандарти
българските МиГ-29, но беше пренебрегнат. Поръчката получи Русия
и в резултат в момента нямаме нито един самолет от този вид във
въздуха. "Еврокоптер" трябва да достави на България общо 18
машини - 12 "Кугър" и 6 "Пантер". За три от тях част от сумата е
предплатена, има вероятност цялостното финансиране да стане с
изгоден дългосрочен заем от френското правителство с фиксиран
гратисен период, но с държавни гаранции от българска страна.
Може би заради гаранциите и политическата отговорност и тук
хаосът продължава, сроковете се удължават, спори се дали не са
ни достатъчни 4 - 5 машини, колкото са необходими, за да
изпълним задълженията си при мисиите на НАТО и т. н. Докога
французите ще търпят протакането, е друга тема, но при всички
случаи рискуваме да загубим изгодите, които договорът ни носи в
този си вид.
Сделката за военните автомобили с
"Даймлер-Крайслер" прозвуча абсурдно при самото є обявяване - 12
хиляди машини! Сега те са намалени до 1400, като 112 са вече
доставени. До каква бройка ще се стигне накрая, никой не може да
каже.
За транспортните самолети
експертите от МО и Генералния щаб се спряха на 8 машини от
модела "Спартан" на италианската компания "Аления аеронавтика".
Според познавачи става дума за супермодерен тип самолети, които
отговарят на най-високите изисквания. Те трябва да заменят
античните Ан-26, които отдавна трябваше да са в музея на
заслужен отдих. Отново възниква въпросът, необходими ли са
наистина 8 машини, или може да се мине с по-малко?
За изтребителите в момента всички
мълчат. Руското лоби в МО държи провалилият се вече веднъж
консорциум "РСК МиГ" да се опита отново да вдигне ескадрилата
във въздуха. Реалистите вярват, че е възможно да се стигне до
изгодна сделка за внос на F-16, а утопистите смятат, че трябва
да се насочим към супермодела
F-18, който е почти двойно по-скъп. Ориентировъчно - 14 машини F-16
струват около 1 млрд. долара.
След вноса на реконструираната
белгийска фрегата, която ще плава под името "Дръзки", темата за
6-те нови корвета, които се привиждат в сънищата на адмиралите,
остава за по-късно.
Обективни и субективни препятствия
Както може да се очаква, основният
проблем са парите - засега държавата не може да отдели повече от
1.5 милиарда лева. Именно по тази причина е особено важно да се
градират правилно нуждите на армията и да се купува само
най-необходимото в разумно количество. Втори проблем е, че по
закон всяка сделка за над 5 милиона евро трябва да бъде
обвързана с т. нар. офсетна програма, което ще рече, че
доставчиците трябва да инвестират в българската икономика -
обикновено във военнопромишления комплекс. Но най-важният
проблем е свързан с липсата на ясна стратегия за националната
сигурност, свързаната с нея военна доктрина и плана за
организационно изграждане на армията, които трябва да бъдат
одобрени от правителството и парламента, т. е. да имат и
политическа благословия. Точно в отсъствието на тези компоненти
вижда най-голямата слабост бившият зам. военен министър, а сега
председател на асоциацията "Джордж Маршал" Велизар Шаламанов.
Според него в момента се работи на парче и затова не се постига
необходимият ефект. "Съвсем ясно е - казва той, - че ако се
стартират трите проекта, за които се говори, че са приоритетни,
и за тях се изхарчат 850 млн. евро, то практически другите,
които са дори по-спешни и важни за приноса ни към НАТО и за
сигурността на гражданите на България, няма да бъдат
реализирани." Тук трябва да се имат предвид изграждането на
системите за защита на въздушното пространство и морските
граници, организацията на управлението на войските и др. Не на
последно място е и осигуряването на средства за преминаване от
наборна към кадрова армия, което не може да се протака
безкрайно.
Прехвърлянето на топката
По стародавна българска традиция
вината за създадения хаос отново се прехвърля другиму. Според
шефа на парламентарната Комисия по отбраната Ангел Найденов
забавянето на модернизацията може наистина "да има негативни
последици за членството ни в НАТО", но негативната оценка (на
Алианса) се дължала на решения на предишни правителства. Сякаш
БСП не е участвала и в предишното управление... По-адекватна е
позицията на министър Румен Овчаров, който явно се опитва да
търси нестандартно решение за избягване на държавните заеми и
гаранции. За пример той сочи Полша, която си уреди офсетно
споразумение за покупка на ескадрила F-16 и тридесетгодишен
безлихвен заем. Според него България трябва да използва статута
си на стратегически партньор на САЩ и да действа в същата
посока.
Подобен пример дава и Велизар
Шаламанов, но с Македония, която по подобен начин се е снабдила
с хеликоптери. Остава без отговор въпросът, обсъждани ли са
изобщо подобни възможности при посещението на президента Георги
Първанов в САЩ и ако не - защо. А отговорът е важен, защото
непоследователната позиция на управляващите за изтеглянето на
българския контингент от Ирак и излишното размотаване за
американските бази в България (румънците вече приключиха с
темата) не са добра основа за водене на такива преговори.
Като цяло не мога да избягам от
усещането, че както при изпълнението на Договора за
присъединяване към ЕС, така и във военната сфера някои си
мислят, че могат да продължат безнаказано с балканските си
тарикатлъци. Неразбориите в трипартийната коалиция не
оневиняват, напротив - вменяват по-голяма вина на
правителството, което се проваля в евроатлантическата си
политика. В крайна сметка
своята отговорност трябва да поеме
и президентът Първанов,
който беше най-деен в порочното му
зачатие.
Сигурен съм и в друго - не са все
още малко хората, които потриват доволно ръце и щракат с пръсти
при всеки шанс, който се отваря, за промяна в посоката на
националните приоритети. Точно тая, дето я мислят, няма да
стане, ама защо трябва за кой ли път и солта да изядем, и сто
тояги на голо да изтърпим, и накрая пак да си платим гяволъка?
Ами защото го плащаме ние, данъкоплатците, а не виновниците. |
