 |
 |
|
С прибързаното си решение за
изтеглянето на контингента от Ирак и с шикалкавенето си за
американските бази у нас част от българските депутати и политици
усложниха мисията на Георги Първанов във Вашингтон. Кражбата на
посланическия телефон от гранични полицаи беше истинска черешка
на върха на сладоледа.
Не знам дали, преди да тръгне за
САЩ, президентът е прочел забележителната книга на Робърт Кейган
"За Рая и силата".
|
 |
Във всеки случай, след като я
нарича
"изключителна", Хенри Кисинджър допълва, че без нея "всяко
обсъждане на отношенията между Европа и Америка ще бъде
непълно". А България отново е част от Европа, нали? В книгата се
сбълскват две философии на развитието. Европейската е изразена
може би най-точно от бившия еврокомисар Крис Патън:
"Европейската интеграция показва, че компромисът и помирението
са възможни дори след дълги години на предразсъдъци, войни и
страдание." Новата цивилизационна мисия на Европа е да
разпространи достигнатото европейско чудо из останалия свят.
От своя страна Америка отдавна е
със самочувствието на най-могъща държава. И от тук Кейгън стига
до особено важния извод, че "американската мощ и готовността на
САЩ да упражняват тази мощ, ако е необходимо, дори едностранно -
представляват заплаха за новото усещане на Европа за мисия". При
обективното съществуване на посочения конфликт България като
член на НАТО, представител на "Нова Европа" и кандидат за ЕС
трябва много внимателно да балансира между двата колоса -
обединена Европа и САЩ. А този баланс беше нарушен драстично -
дори не по оста Европа - Америка, а по по-деликатната - Русия -
САЩ. След почти десет формални и неформални срещи с руския
президент Путин беше крайно време Георги Първанов да прелети
Атлантика и да поседне в Овалния кабинет. С тригодишно
закъснение - на четвъртата година от мандата си, българският
президент кацна във Вашингтон и беше посрещнат, както си му е
редът, с всички салтанати на държавния протокол.
Основните цели и послания
От гледна точка на двустранните
отношения най-важната цел безспорно е да се демонстрира, че
България е верен и надежден съюзник на САЩ в НАТО и в
антитерористичната коалиция. Всички други цели като военното
сътрудничество, икономиката, драмата в Либия и т. н. са
подчинени и са функция от изпълнението на посочената
стратегическа цел. От своя страна със самата си покана
президентът Буш показа, че метаморфозата на левия антинатовец
Първанов не е останала незабелязана и че САЩ са готови да
работят с България, независимо какво правителство я управлява,
стига страната ни да не се отклонява от избраната стратегическа
посока, което ще рече - пазар и демокрация вътре, предсказуемост
и евроатлантическа солидарност навън. Не е толкова сложно за
разбиране, макар че на някои нашенски пишман политици трябва
дълго да им се обяснява.
След емблематичната среща в
Овалния кабинет, разговорите във Вашингтонския център за
стратегически изследвания и срещите на министри от двете страни
с известна условност може да се твърди, че:
● най-много шум се вдигна
около проблема с българските медицински сестри в Либия;
● най-интригуващи са били
обсъжданията за базите (съоръженията?), особено в областта
на международното право и спазването на българската
Конституция и закони;
● най-голям резил, както се
очакваше, се е очертал около изтеглянето на военния ни
контингент от Ирак поради недалновидното (предизборно)
решение на българските парламентаристи;
● най-ефективни ще се окажат
разговорите за икономическо сътрудничество в областта на
енергетиката (АЕЦ "Белене", ТЕЦ "Марица-изток") и във
военната област.
Малко подробности от пейзажа
След като миналата седмица
говорителят на Държавния департамент Адам Еръли официално
призова Либия да освободи българските медицински сестри, лично
президентът Буш направи същото пред журналисти, като подчерта,
че американският натиск за освобождаването на медиците ще
продължи. Както можеше да се очаква, гласът му светкавично
стигна до Триполи и предизвика незабавната остра реакция на
либийския външен министър Шалкам. И в нея нямаше нищо неочаквано
- не е логично Кадафи да се свие като заек и да се подчини. Във
всеки случай на диктатора ще му се наложи доста да помисли, за
да не се върне на изходната точка по пътя на отварянето на Либия
към демократичния свят и засилването на влиянието є в Африка и
Близкия изток. Все пак ми се струва, че съвместните действия на
ЕС и САЩ, макар и не веднага, ще дадат резултат, защото на
Кадафи му е необходимо време във вътрешнополитически план.
По отношение на базите нещата
изглеждат по-ясни. И двете страни искат преговорите да завършат
по-бързо. Българският военен министър Близнаков дори посочи срок
- до средата на декември. Ръководителят на преговорния екип от
американска страна Робърт Лофлис също потвърди, че между 10 и 15
ноември ще бъде отново в София с експертите си и че е оптимист
за успешния финал на разговорите.
Не така стоят нещата с
изтеглянето на българския
контингент от Ирак.
След горещите препирни и
парламентарни дебати става все по-ясно, че решението за
изтегляне до края на календарната година е не само прибързано и
погрешно, но и невъзможно за изпълнение. По всичко личи, че на
мнозинството депутати ще им се наложи да си посипят главите с
пепел и да прегласуват собствената си щуротия, защото - ако, не
дай Боже, при едно "аварийно" оттегляне се случи нещо,
отговорността ще бъде изцяло тяхна. Както отдавна беше посочил
началникът на Генералния щаб Никола Колев, реалният срок се
очертава около март догодина. На всичкото отгоре министър
Близнаков трябваше да помоли американската страна за
подсигуряване на българското изтегляне. Хубаво е поне, че
президентът Първанов потвърди продължаването на българското
участие в коалицията, макар и под друга, неясна все още, форма.
Изглежда, с най-добри новини ще се
прибере министър Румен Овчаров. Американските компании воглаве с
"Уестингхаус" са проявили сериозен интерес към строителството на
АЕЦ "Белене", което, както и да погледне човек, е нещо сериозно.
Пристигат и едни "скромни" 500 милиона долара, с които се
отпушва реконструкцията на ТЕЦ "Марица-изток". Още по-хубаво е,
че вече има и банки, които застават зад проектите в България,
включително за тръбопровода НАБУКО. Превъоръжаването на армията
е друга тема, по която е рано да се говори, защото е свързана и
с изискванията на МВФ.
Първанов и яйцето на Колумб
Има още един интересен момент от
посещението на българския президент. Пред Паметника на незнайния
войн в прочутотото военно гробище "Арлингтън" той беше поздравен
с 21 топовни гърмежа - салюта на нациите. Важен знак, защото
българските и американските войници са заедно в горещите точки
на планетата, а това е нещо много повече от обикновено
двустранно сътрудничество. Може би затова, обнадежден от рамото,
което САЩ в лицето на Кондолиза Райс дадоха на Турция за
започване на преговорите с ЕС, Георги Първанов умно благодари на
Джордж Буш за подкрепата за българското членство в съюза от 1
януари 2007. Като истински партньори американците сигурно ще
направят необходимото, но то надали ще е достатъчно, ако сами не
си подредим къщичката по... европейски. Защото и Кейгън, с
когото започнах, стига до извода, че въпреки всички противоречия
ЕС и САЩ са осъдени да бъдат заедно.
За себе си Първанов сигурно е
открил една нова Америка, която още дълго ще трябва да опознава.
Но след завръщането си, без да се държи като Колумб, той трябва
да намери своето Колумбово яйце, защото е почти сигурно, че го
чакат доста главоболия в собствената му партия и в котела на
българската вътрешна политика. И да не забравя крилатите
стихчета на покойния Радой Ралин: "Колумб Америка откри, /ала си
нямаше пари/патента си да защити/и кръстиха я на Веспучи."
Цитирам по памет и нека ми е простено, ако греша. Други нямат
право на грешки. |
