|
След забележителния провал на генералския борд в МВР управляващите
поставят под съмнение надеждността на България като член на НАТО,
партньор на САЩ и бъдещ член на ЕС.
Може
би по-точното заглавие би било "Епигони с пагони", защото епигонът е
подражател, който използва отживели времето си идеи и методи на
работа. Да вземем за пример генералския съвет на министър Петканов -
какво, ако не отживелица, е да се опиташ да реставрираш стария
комунистически репресивен апарат. Всички обяснения на напористия
апаратчик не струват пукната пара на фона на цитирания от столичен
всекидневник член на съвета: "Теоретици, учени и журналисти биха
превърнали обществения съвет в дискусионен клуб, в говорилня.
На нас клуб не
ни трябва. Трябват ни професионалисти, за да решаваме оперативни
задачи..." Какво излиза - господа генералите нямало да консултират
министъра, а щели да решават оперативни задачи!
Е, след като
те са щели да ги решават, за какво ще си получават заплатите другите
босове в министерството и шефовете на специалните служби и къде в
Конституцията или в законите е записана възможност за такова
брутално прехвърляне и изземане на пълномощия? Никъде естествено.
Затова, когато опозицията или представители на гражданското общество
твърдят, че представителите на бившата ДС не трябва да имат достъп
до властта, те знаят какво и защо го казват. За общественото здраве
са достатъчно опасни множащите се като вируси сдружения, асоциации
пр. на бивши генерали и офицери, барети, командоси, разузнавачи и
контраразузнавачи, които почти без изключение са неформални
резервати на червените таласъми и за които социалдемокрацията
продължава да бъде синоним на социалфашизъм. Толерирането на подобни
идеи е опасно за самата БСП и това би трябвало да е ясно поне на
по-модерно мислещите нейни ръководители.
Затова буди
недоумение фактът, че хора като външния министър Ивайло Калфин и
премиера Сергей Станишев с говоренето и действията си поставят под
съмнение не само участието на България в антитерористичната
коалиция, но и стратегическото є партньорство със САЩ във военната
област. Шикалкавенето за американските бази у нас, както и
недомисленото и прибързано изтегляне на контингента от Ирак,
създават лош образ на страната ни пред партньорите в НАТО. Да не
говорим за прокурорската дивотия да се разследват бившите министри
Паси и Велчев за шпионаж! Точно както преди две години се случи с
ген. Атанасов. Шпионаж, но в чия полза? Кой кого шпионира и на кого
снася информация? По тази логика първите разследвани трябва да бъдат
президентът на републиката и премиерът заради доказаната си
привързаност към държава, официално противопоставяща се на НАТО и
САЩ, които поне официално са наши съюзници.
Цялата тази
неразбория и разнопосочността на посланията са вредни. Те показват,
че въпреки формално декларираните намерения мнозинството от
управляващите не желае искрено България да се превърне в неотделима
част от евроатлантизма. Поведението им е на хора, които чакат нещо
да се случи и да обърнат посоката. Какво точно - и на тях не им е
ясно, но чакат. Има да чакат. Защото хубавото в целия хаос е
незабавната и мощна обществена реакция срещу генералския проект.
Категоричната позиция на десните партии за продължаване на водената
през последните осем години външна политика. В крайна сметка и
достойното поведение на повечето медии, които изразиха открито
неодобрението си за предприеманите напоследък действия.
Ръководителите на БСП се държат като типични епигони. Искат да бъдат
последователи на вехти завети и вехти хора, но и това не го могат.
За радост или съжаление демокрацията има своите правила |