|
Кой каквото и да говори, СДС е
най-успешната българска политическа формация през последните
14 години.
Най-успешна, защото успя да
превърне идеите си в национални приоритети, в цели на цялата
нация, независимо от политическата оцветеност.
СДС не само спаси страната от
Виденовата катастрофа през 1996 г., но є даде и толкова мощен
тласък на развитието, че ефектът от него се усеща най-добре
днес. |
 |
През тази година България ще стане
член на НАТО и ще завърши преговорите за присъединяване към ЕС.
Над 70 процента от БВП се произвежда от частния сектор, над 60 на
сто от външната търговия е с държавите от ЕС. Левът е стабилен, а
външният дълг падна под 60 процента от БВП. САЩ са стратегически
партньор на България, българите пътуват като европейци, стига да
могат да си го позволят от финансова гледна точка. Всичко това
беше постигнато главно от СДС, защото той определи посоката на
движение за десетилетия напред. И след влизането в двата "клуба на
богатите" отклоненията от курса ще бъдат все по-малки въпреки
непрекъснатите опити рулят да бъде завъртян наляво за курс
североизток.
Колкото и парадоксално да звучи,
точно успехът се превърна в поражение за сините от политическа
гледна точка. Тежестта на реформите си каза думата през пролетта
на 2001 г., но не по-малка роля за загубата изиграха напомпаното
самочувствие и съзнанието за непогрешимост на сините лидери. А
грешки имаше, защото се работеше здраво. Но имаше и корупция, и
шуробаджанащина, и пренебрежение към "простосмъртните". На много
места партийните активисти заживяха и се държаха башка
комунистическите велможи отпреди 1989 г. Това рано или късно се
наказва. Защото при всичките си брадати лъжи Симеон не би могъл да
зариби чак толкова много хора, ако те вече не се бяха почувствали
излъгани в надеждите си. Диалектика на прехода…
През 2001 г. президентът Петър
Стоянов сравни СДС с разбитите авари и сгреши. Тогава СДС беше
загубил изборите, но не беше разбит. Разбит е сега, разби се сам и
този път сравнението на бат' Петьо е точно на място. Но не това е
важното. По-важният въпрос е защо стана така, а най-важният е как
да се излезе от кризата. С риска да бъда обвинен в дилетантство,
ще си позволя да припомня на уважаваните партийни лидери няколко
елементарни истини.
За да бъде успешно едно лечение,
първо трябва да се постави точна диагноза. За мен СДС е болен от
СПИН, от Синдрома на придобитата идейна недостатъчност. Не
претендирам за авторство на сравнението, но като изключа "24-те
идеи…", вече две години синият идеен пейзаж е сив и пустинен. Само
утринна мъгла и миражи по пладне. Партията СДС се оказа абсолютно
неподготвена да бъде в опозиция. Излиза, че цялата партийна
структура е била изградена, за да властва и да разпределя власт,
както точно посочва Евгени Дайнов. Оттук нататък следват азбучни
истини от политологията. Партия без идеи е осъдена да загине. За
да се родят идеите, първо трябва да има точно определена цел, след
това стратегия и тактика за постигането й. А личностите, които
формулират целта и дадат идеите за стратегията и тактиката, ще
бъдат естествените лидери на партията. Всичко друго е вождомания,
усмивки пред камерите и чоплене на семки зад кадър, защото не е за
пред хората.
СДС постигна основните си цели за
края на миналия век. Сега е длъжен да формулира нови и те трябва
да бъдат свързани с възможностите за развитие и просперитет на
всеки български гражданин. Излишно е да напомням, че отделната
личност трябва да бъде в центъра на вниманието на всяка
християндемократическа формация, на всяка народна партия. Поне
така пише в дебелите книги. Два и половина милиона българи все още
чакат сините лидери да спрат с щуротиите си и да поемат
отговорността си пред нацията. Защото държавата ни е все още
прекалено слаба за ляво управление, камо ли на БСП. И защото в
реалната политика няма място за празни пространства, пък било то и
вдясно от центъра. И това ли трябва да им бъде обяснявано?
Иван Ибришимов в "Още инфо"
|
