Когато на първите страници на
вестниците и в ефира непрекъснато се въртят генерали, а не хора
на духа, трудно можем да говорим за действаща демокрация. Това
не е мое умозрително заключение, а световноизвестен и
исторически доказан факт. Преди няколко години основен медиен
герой беше ген. Богомил Бонев, който в крайна сметка ще бъде
запомнен с един комар и любопитните му връзки с изгонени от
България руски "добре облечени бизнесмени". След това дойде
ерата на друг генерал - Бойко Борисов, който до такава степен си
повярва, че реши сам да се бухне в политиката. Ако не с друго,
ще го запомним с яркото му медийно присъствие и любовта на
пърхащи репортерки към бицепсите му. Няма лошо. Всеки има право
на своите десет минути слава и на опит да се впише в
политическия пейзаж. Но големия удар нанесе новият вътрешен
министър Румен Петков, който със замах изрови от нафталина цяла
плеяда генерали от комунистическата Държавна сигурност.
Глупаво е да се мисли, че министърът не знае какво прави или
какви могат да бъдат реакциите на партньорите ни от НАТО и ЕС.
Много добре знае и въпреки това оповестява решението си
официално до помпозност. Най- простото обяснение би било да
приемем, че царят на апаратните хватки помпа политически
мускули. Възможно е, но е плитко. Много по-вероятно е да се
постигнат други две цели. Приказките, че членовете на
прословутия съвет нямало да имат достъп до класифицирана и
оперативна информация, са вятър работа. Ще имат естествено,
защото с малки изключения днешните шефове на специалните служби
са от същата кръвна група. А в какви посоки ще изтича
информацията, не е трудно да се предположи - с голяма вероятност
към Русия, чиито възпитаници са немалка част от визираните лица,
и с още по-голяма вероятност към конкретни български също така
"добре облечени бизнесмени". Ето такава причина може да накара
министъра да поеме негативите от обществените и външните
реакции. А ако някой мисли, че подобна стъпка може да се
предприеме без съгласието на премиера и президента, то той ще да
е от блажените вярващи. |