|
Вчера за пореден път народните ни избраници станаха за резил. Ден
след тържественото откриване на парламентарната сесия по-малко от
една трета от тях благоволиха да се появят навреме в пленарната
зала на парламента. Председателят, проф. Огнян Герджиков,
заслужава да бъде поздравен за направената поименна проверка и
решението му да няма заседание при липсата на кворум.
Лошото е, че въпреки гневната му
реплика "Нека се научат депутатите, че така не може", въпреки
60-левовите глоби, които ще бъдат наложени на отсъстващите,
безобразията ще продължат. Ще продължат, защото по-голямата част
от нотабилите имат - официално или не, такива странични доходи, че
с по 60 лева за назидание - бълха ги ухапала. Няма лошо. Но сякаш
истинската причина за отсъствията, както и за гласуването с чужди
карти и ред други безобразия, се крие в ампутираното чувство за
отговорност и морал. Така смятат в преобладаващата си част
българските граждани и по всичко личи, че са прави. Рейтингът на
парламента е показателен.
Похвална е идеята на председателя на
Комисията по транспорта Йордан Минчев за глоби от по 1000 лева,
въпреки че "плебсът" би предпочел по сто тояги - публично и на
голо. Наистина, при такава сума и Ахмед Доган би огрявал по-често
залата с впечатляващото си присъствие. Но вярва ли някой, че
инстинктът за джобосъхранение може така лесно да бъде победен?
По-скоро ръцете им ще изсъхнат на парламентаристите, отколкото да
натиснат бутона "за" при гласуване на предложението. От лична
гледна точка - логично.
За да спазя елементарната етика, съм
длъжен да отбележа, че написаното до тук не се отнася до всички
избраници. Проблемът е, че приказката за стадото и мършата в нашия
случай трябва да се чете в негатив при съотношение 1 към 3. И
какво следва тогава от факта, че председателят на ПГ на НДСВ
Станимир Илчев дава за пример себе си като дисциплиниран и
съвестен народен представител, за което дори се самоиронизира?
Какво следва и от факта, че
Екатерина Михайлова поздрави публично политическия си опонент
Герджиков за достойната му постъпка да не открие заседанието при
празна зала? Какво следва от вярната по принцип констатация на
Ремзи Осман, че едни и същи депутати от всички парламентарни групи
откриват заседанията и едни и същи отсъстват? Нищо не следва и
няма да последва.
Всъщност не е точно така. Помежду си
депутатите кротко ще споделят, че журналистите са паплач, а
народът е прост и не е дорасъл да разбере дълбокия смисъл на
тяхното... отсъствие.
За успокоение на гражданството -
според легендите и Рим не е бил спасен от сенаторите, а от
патките.
Иван Ибришимов в "Още инфо" |
