В поздравителното си писмо до българския премиер Станишев американският президент Джордж Буш пише: "България е верен съюзник в глобалната война срещу тероризма, което включва и приноса на страната в Ирак. Високо оценявам участието на България в това изключително важно начинание. Надявам се, че можем да надграждаме на базата на това сътрудничество в двустранните отношения и чрез партньорството в Атлантическия алианс."

Кратко, ясно и много показателно за значението, което САЩ като световен лидер и водач на антитерористичната коалиция отдават на българското военно присъствие в Ирак.

По същото време "новопокръстеният" външен министър на България Ивайло Калфин заявява, че до 10 дни България ще започне преговори със САЩ и останалите съюзници в Ирак за изтегляне на 400-те български военнослужещи от размирната държава. "До месец или два трябва да имаме решение, а до края на годината войските ще са изтеглени" - отсича министърът. Също кратко, ясно и много показателно за политиката, която правителството възнамерява да провежда в бъдеще. Мисля си само, че ако Калфин беше своевременно запознат с текста на Буш, изказът му щеше да бъде по-деликатен, без да пропускам факта, че през устата на вицепремира звучи и гласът на министър-председателя.

По същество изненада няма. Социалистите заявиха още преди изборите намерението си да изтеглят контингента с уговорката, че няма да се прибързва. Уговорката явно остава "за сведение", свидетели сме на светкавични действия. БСП прилага точка по точка опита на испанските социалисти, които след мадридските атентати спечелиха изборите под диктата на "Ал Кайда". Испанското изтегляне от Ирак беше определено от съюзниците като пример за слабост и подчинение на терористичен шантаж. От тогава зад лъскавата фасада отношенията между Испания и САЩ остават хладни и това е добре известно. Питам ще се поддаде ли и българското правителство на внушаваната от Москва теза да се диференцират отношенията ни със Западна Европа спрямо трансатлантическите. Ако отговорът е "да", това ще бъде първото от серията очаквани предателства на новия кабинет.

26 август 2005