11-08-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Живан Икономов

Про&Анти

11 август 2005 13:20

Радостта на калдеринките

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Наскоро вникнах в дълбокия смисъл, заложен в плитката на пръв поглед думичка “кълдеринка”. Кълдеринката била малка, красива, креслива и агресивна птичка, чието название находчиви политици използвали като синоним за ятата млади репортерки, които ги обсаждали непрестанно. Схванах за какво иде реч и мигом се замислих, че политиците не могат без кълдеринките, а обратното не е вярно. Репортерките имат право на избор, по-голям от избора на политиците, освен ако не се симбиозират с тях и не свият услужливи пощенски гнезда. Обикновено така стигат до логичния финал на журналистическата си утопия. Пишман-политиците, които точно на това разчитат, забравят, че с чуруликането си птичките ги влекат към края на собствената им кариера. Както песента на сирените - древните херои към дълбините.

Защо гъделичкам мислите ви

Защото парламентарната веселба от последните две седмици напомня епичното “страшно е, майко, и весело”. Напомня го, но доста ирационално. Видяхме опита на две политически сили, БСП и НДСВ, да се надхитрят взаимно, да се изнервят докрай със самочувствието на партии, които достатъчно са навредили на България, но са получили също така достатъчно дивиденти за себе си, макар и с разлика от десетина години. В крайна сметка БСП пропусна три дузпи, вкара си поне два автогола, докато НДСВ намери съдийска подкрепа в лицето на десницата заради дванайстия играч вляво – ДПС. А крайно вляво, “Атака”, изпълни бойната задача да мине по десния фланг, за да могат след маньовъра ченгетата и левите пропагандисти да предприемат спасителен опит за обръщане на хастара.

Навремето номерът можеше да мине, но днес изтърканото си личи отдалеч, лицето и опакото са различими, независимо от препаратите, пералните и перачите на съвест.

Коалицията БСП – ДПС загуби по собствена вина и по десетки причини, 90 процента от които бяха генетично предпоставени. Свръхнадценяването и самоизяждането, цинизмът и усещането за безнаказаност, идейната импотентност и архаичното разбиране за реалността... Зад красивите призиви за национално общение прекалено явно прозираше желанието за реванш и по Смирненски ясно звучеше оная единствена струна от злато на европейските фондове. Вълците, кучета ги яли. Както и овцете пред урните. Но на така описания фон са заковани два въпроса, на които сме длъжни да си отговорим, ако не искаме да ни подпалят къщичката в пряк и преносен смисъл на думата.

Кой си играе с кибрита?

Ето ви въпрос, на пръв поглед, с повишена трудност. “Атака” била фашистка организация или поне крайно дясна. Такива глупости сипят отляво. Сипят и ония, които не правят разлика между националсоциализъм и фашизъм. Това е друга тема. Връщам се към нашата. Трима от “Атака” участваха в заговора за “законно” узурпиране на властта от лявата коалиция в безумната нощ на гласуване на кабинета. “Атака” се роди от комунистическото бойно, създадено за действие в мирно време, формирование “Защита”. “Защита” от своя страна беше създадена от т. нар. “генералско движение”. Генеалогията е ясна и единственото “дясно” тук идва от принципа “лява ръка-десен джоб”, с който червените апаши живеят, откак се помнят, независимо от ранг и длъжност, от “пол и занятие”. Важното в случая е, че ДПС и “Атака” са като сиамски близнаци – не могат вече да виреят поотделно. Те се подхранват взаимно – колкото по-силна е “Атака”, толкова повече се бетонира ДПС и обратното. А БСП искаше да даде на ДПС власт, която би превърнала “Атака” в най-добрия случай в трета политическа сила при следващите избори. Драсни-пални фитилджиите забравят, че балканското “буре с барут” не е фикция и гърмежите му още отекват на 80 километра западно от София. Забравят, че неоповестяваните данни за стотиците медресета из Родопите и Делиормана означават нещо много повече от това, че не са оповестявани. Забравят да четат и все по-честите новини за локални, но масови сбивания между цигани и българи, които, противно на полицейските хроники, имат само частично криминален характер и по-скоро прикриват дълбоко тлеещ конфликт с непридвидимо развитие. Я вижте сега кой се домогва най-ловко да купува и организира ромската общност? ДПС естествено. А кого търсят българите да ги защити – “Атака”. През това време държавата спи, защото на практика е парализирана, а левицата се готви пак за скок към властта. Затова вторият въпрос сега е

Как НДСВ и БСП ще финтират обществото

Лидерите на НДСВ направиха титовски номер – след ляв мигач със завой надясно се гласят без мигач да завият наляво. На това някои му викат “последователност по сакскобургготски”. Водят се разговори, които трябва да преминат в преговори, а като се стигне до преговори, ще станем свидетели на поредната кръчмарска лакардия за пред медиите. Залозите се правят в задната стаичка. Същото е и от страната на левицата. Там башка другото предпочитат крупието отново да бъде с фес. От НДСВ декларират, че са склонни да отстъпят на БСП премиерския пост, защото червените имали мнозинство в парламента и така било редно. Защо миналата седмица не беше редно, не е ясно. От “Позитано” 20 изказват задоволство от променената позиция на царистите, но успоредно допълват чрез мадам “Фишу” от Стара Загора, че искането бъдещият премиер да не се нарича Станишев било обидно. Иди ги разбери – сами направиха всичко възможно да го провалят, сега го жалят. БНС играе абсурдна бавна ръченица, Софиянски рипа здраво, Каракачанов бърка стъпките с тежко воеводско хоро, Мозер се дърпа от мегдана, уж свенливо, но дава ухо на догадките няма ли да я поканят за кума на тежката сватба. ДСБ са направо втрещяващи – ще дадат 17-те си гласа за НДСВ, но ако не са в коалиция с БСП, “Атака” и естестевно, но недоизказано - с ДПС. Хайде смятайте, каква полза би имало тогава от подкрепата им. Никаква, но пък звучи красиво. А от СДС немеят и чакат покани. Няма идеи, няма вопъл. И стон не се чува. То какво друго им остана освен едната хубост и спомените...

И все пак изход ще се намери

диният вариант е той да бъде предрешен от личните амбиции на повечето депутати, които нямат интерес от парламентарна криза и нови избори, все едно при втория или третия опит, другият, от проявеното за първи път от две години единство на дясното в парламента срещу настъплението на левицата. Вторият вариант ще рече експертно или програмно правителство, в рамките на партиен мандат. Президентът Първанов, и той, завалията, вече не би могъл да влезе в ролята на горския – успя да нервира успешно и свои, и чужди. Единственият му шанс би бил Иван Костов догодина да го посочи отново за свой фаворит, този път не на конгрес... Успокоението засега е, че кълдеринките радостно пърхат наоколо, камерите жужат, а и шоуто трябва да продължи...

Начало    Горе


 2002 Още Инфо