|
След атентатите на 11 септември
2001 в САЩ стана ясно, че демократичният свят е изправен пред
качествено нова заплаха, с която нито една държава, пък била тя и
най-могъщата, не може да се справи сама.
Стотиците жертви на остров Бали, в
Истанбул, в Мадрид, а сега и в Лондон принуждават правителствата
да си сътрудничат тясно и да търсят нестандартни методи за
противодействие. Ден след трагичните събития в мегаполиса край
Темза британските тайни служби поканиха за съвет специалисти от 20
страни, които се обединиха около мнението, че като изпълнение
атентатите най-вероятно са дело на "Ал Кайда".
От друга страна, все по-рядко се
намира някой, който да определя "Ал Кайда" само като терористична
организация или мрежа.
Като структура напоследък
специалистите я определят като холдинг, в който различни
групировки се включват на принципа на франчайзинга. Те действат по
различни подбуди и често имат различни цели, макар че в цялата
плетеница от интереси е много трудно те да бъдат ясно
диференцирани и разграничени. Важно е да се отбележи, че
религиозният фанатизъм, с който по принцип се свързва съвременният
тероризъм, е само един от факторите, които го подклаждат. Все
по-често анализаторите отчитат и други - глобализма и свързаните с
него сфери на влияние, нововъзникващите политически и финансови
противоречия.
Виновен ли е ислямът?
Ето това е един от най-сложните
въпроси, над който си блъскат главите експертите по антитероризъм.
За да се разбере по-ясно дълбочината на проблема, ще цитирам
няколко мнения и позиции на хора, чиито думи тежат в целия свят.
Ето как обяснява философията на фундаменталистите иранският
анализатор Амир Тахери в лондонския "Таймс":
"Идеологическата почва, на която
израстват и Ал Кайда, и множество други организации, действащи под
нейно име, беше определена преди повече от 40 години от най-видния
є лидер, пакистанеца Абу-Ала ал Маудоди. Тя представлява следното:
когато Всевишният създаде хората, той подчини всичките им
физически потребности и движения на неизбежните биологически
правила, но Той реши всичките им духовни, социални и политически
нужди да подчини на собствената си воля. Но скоро стана ясно, че
Човекът не може да живее така, както иска Всевишният. Ето защо Той
започна да изпраща на Човека пророци, които да го наставляват по
пътя на истината. На Човека бяха изпратени 128 пророци,
включително Мойсей и Христос, но те нищо не успяха да направят.
Най-накрая Всевишният изпрати на Човека последния си пророк -
Мохамед - носителя на исляма, последното Висше откровение. С
разпространението на исляма всички предни религии бяха
"низвергнати" ("мансух"), а техните последователи обявени
за "неверници" ("куфар"). Така целта на всеки добър
мюсюлманин е да разпространи исляма в цялото човечество. Да
превърне в ислям до най-малките детайли всичките духовни,
икономически, политически и социални движения на Човека. Осама бин
Ладен е ученик на Ал Маудоди. Според него Западът е твърде лош, за
да бъде убеждаван, и превръщането му в ислям трябва да стане
шоково, по метода "газавата", което означава приблизително свещен
боен удар. Нанасящите удар се наричат гази, което Амир Тахери
определя като висша чест за мюсюлманина, отстъпваща единствено на
шахид - мъченик. Гази, превърнал се в шахид, е един вид двойна
награда. Оттук идва и обяснението за фанатизма на ислямските
камикадзе."
Но ето я и другата истина, изречена
от двама високо уважавани духовници. Шейх Юсуф ал Карадави, учен
от Доха, Катар, заявява пред "Ислямонлайн енд Нюс Ейджънсис"
следното: "Ислямът, религията на търпимостта, цени високо
човешката душа и смята посегателствата над невинни човешки
същества за тежък грях. Аз категорично не съм съгласен, че тези
атаки (Ню Йорк, б. а.) са дело на истински мюсюлманин.
Ислямът не позволява на мюсюлманина да убива невинни и безпомощни
хора." Близко като философия е и мнението на шейх Абдул Рахман ал
Судаис от Голямата джамия в Мека, Саудитска Арабия: "Би било
голямо нещастие, ако последователите на това явление (тероризма)
използват за прикритие религията, защото истинският ислям няма
вина за всичко това. Неговото учение страни от хора, които вярват
в насилието като метод на действие, в саботажа като начин на
действие и в кръвопролитието като път към реформиране." Обърнете
внимание на нюанса "използване на религията като прикритие".
Прикритие на какво?
Глобализмът, политиката и парите
Прикритие на гигантски интереси на
държави, международни концерни и всякакви неясни организации,
които преследват цели, различни от официално обявените. Да вземем
цените на петрола - от септември 2001 г., когато бях нанесени
терористичните удари срещу САЩ, цената на барел нарасна три пъти -
от под 30 до над 80 долара. Огромни държави, цели региони и могъщи
компании печелят луди пари от този скок. А е известно, че цените
на енергоносителите са чувствителни и към най-малките политически
и икономически трусове, да не говорим за дестабилизация в
по-големи мащаби.
Преди дни цените на петрола в САЩ се
понижиха, макар и малко, защото ураганът "Денис" не засегна
рафинериите във Флорида, както се очакваше. А търговията с оръжие,
с наркотици, със злато и скъпоценни камъни, незаконният финансов
трафик - та нали те са едновременно източниците на финансиране и
цел на тероризма! Точно заради това започнах с мнението, че и
най-могъщата държава не би могла да се справи сама с проблема.
Защото, за да се ограничи злото в разумни мащаби, са необходими
едновременни и повсеместни действия по цялата планета.
Американските специални служби стигнаха до извода, че каквито и
ограничителни мерки да предприемат САЩ, от тях ползата е
минимална, ако са изолирани от останалия свят.
И само за няколко години
американското правителство сключи договори за сътрудничество в
борбата срещу тероризма със 111 страни! На първо място те са
свързани с контрола върху финансовите потоци и блокирането на
сметките на 128 организации, включени в списъка на Държавния
департамент за терористични групировки, както и на отделни лица,
сочени като терористи или подбудители към тероризъм. На второ
място те са насочени срещу 7 държави, които според секретните
служби финансират и подпомагат терористичните групировки. На трето
място са принципите, към които правителствата трябва да се
придържат, за по-ефективни действия срещу терористите (вж.
карето).
Такива са реалностите, при които
демократичният свят трябва да развива модерната цивилизация.
Глобализацията в сегашната си форма далече не е съвършена като
модел. Но поне на мен ми се струва, че за момента тя няма
алтернатива. Просто трябва да се използват по-рационално
предимствата є и те да се усетят от повече страни и хора по всички
континенти. |
