Иван Ибришимов

"Детонация"

Затрупана от отпадъци, София вони в пряк и в преносен смисъл. И в преносен, защото невъзможността да се намери изход от един безспорно сложен, но далеч не нерешим проблем показа за сетен път, че държавата и обществото са дълбоко загнили, че конюнктурните интереси са в състояние да поставят на колене всеки опит за намиране на разумен компромис, че неволята и рискът за здравето на милион и половина души не струват пукната пара пред маниакалните амбиции на политици и магистрати.

Реалностите към 6 юли

От центъра на града до крайните квартали обстановката е една и съща. Купища смет, смрад, бездомни кучета, които ровят и разнасят заразите. Обстановка, в която дори циганите и клошарите пресметливо и разумно напуснаха "работните" си места. От ХЕИ и Министерството на здравеопазването сигнализират за висока епидемиологична заплаха. Инсталациите за пакетиране стоят на паркинг и са бдително охранявани, сякаш те са криви за човешката глупост. В общината е създаден Кризисен щаб. И. д. кметът Минко Герджиков и управителят на София-град Росен Владимиров обявиха кризисна ситуация. Водят се преговори във всички посоки - от Министерския съвет, полицията и прокуратурата до протестиращите от околните села и ресорните експерти на министерства и граждански сдружения. До момента всички си седят на ушите и си прехвърлят отговорността като родителски права в сапунена опера. Резултатът е нулев.

Стратегическата грешка

Тя се крие назад в годините. Разрастването на София изпревари всякакви прогнози и беше напълно естествено след задръстването на столичните булеварди, презастрояването на жилищните квартали и комплексите, разрушаването на зелената система и свръхзамърсяването на огромни части от града да се стигне до криза с отпадъците. Концесионирането на тази свръхпечеливша в цял свят дейност по принцип беше стъпка в правилна посока, без да коментирам дали изборът е бил правилен, но това беше само тактическа стъпка. Стратегическото решение - изграждането на високотехнологични заводи за преработка на отпадъците, беше оставено на втори и трети план с оправданието, че е скъпо и има по-важни неща за вършене. Ето, това е стратегическата грешка - неправилното градиране на проблемите. Защото здравето е по-важно и по-ценно от всичко. Втората стратегическа грешка е в недостатъчната самостоятелност на местната власт - преди всичко във финансово отношение. На трето място - несъществуващата на практика нормална комуникация между общинарите и обикновените хора, и като следствие - логично породеното недоверие.

Протестите - отчаяние и страх или инат

В “Суходол” - по-скоро отчаяние, в Кремиковци, Сеславци и Локорско - повече манипулиран страх и инат. И навсякъде - пълно отсъствие на гражданска солидарност. Съчувствам лично на суходолци - при сегашното състояние на сметището и при неколкократното неизпълнение на ангажиментите от страна на кмета и общината, те сякаш са прави за себе си. "Сякаш", защото за разлика от друг път сега наистина се прави нещо - инсталациите за пакетиране, които ще решат проблема за следващите 7 години, са закупени и само чакат площадка за инсталиране. За това време могат да бъдат построени не един, а три безотпадни завода. Още повече суходолското сметище има лиценз за работа от РИОСВ до 2 октомври. Компромисът за срок от месец или два е задължителен. Не ми се коментира обаче позицията на другите три села. Не е възможно нито законно, нито демократично няколко хиляди души да поставят на колене милион и половина свои почти съграждани. Че всякакви неведоми екземпляри им пълнят главите с глупости, е ясно. Но основният въпрос е къде си вадят хляба 90 процента от протестиращите? В София естествено. Точно затова позицията им е дълбоко непочтена. Никъде не дават така - ползваш облагите на големия град, но не поемаш отговорностите си за него. Трябва да е ясно - при решаването на кризисен проблем за шопски тарикатлък място няма. Общината има земи и трябва да има достъп до тях. Изобщо не ми се захваща с въпроса, който фигурира вече в много интеренет форуми. А какво ще стане, ако въпросните протестиращи бъдат лишени от достъп до София с всички произтичащи последствия за работа, здравеопазване, развлечения и т. н. Предпоставките за ново обществено разделение са не по-малко опасни от другите аспекти на кризата.

Бягството от отговорност

То е най-възмутителното. Софиянски избяга първи в парламента. Прокуратурата, бясна от задаващия се имунитет на бившия кмет, отказа цинично всякаква намеса. Зам. главният прокурор Христо Манчев прехвърли цялата отговорност на "един господин, който 10 години беше кмет". За себе си сигурно е прав. Ген. Бойко Борисов ловко се скри зад прокуратурата и заяви, че няма да има полицейска намеса без санкция от прокурор. Сакън - да не му повехне славата. И той мисли, че е прав, въпреки че протестите в Кремиковци, Локорско и Сеславци са незаконни и полицията е длъжна да се намеси. Не за да бие някого, а за да осигури спазването на закона, обществения ред и да предотврати граждански сблъсъци. И това трябва да стане по искане на общината, но не би. Правителството също се прави на чистофайник в лицето на Долорес Арсенова. Екоминистърката контактува с простолюдието само чрез говорител. Има от кого да се учи, не е като да няма. Политиците и те се оцапаха здраво - от атакуващия Волен Сидеров до проф. Огнян Герджиков и вицепрезидента Марин, за мерудия. Отъркаха се в проблема, не казаха нищо съществено, но удариха по една копка за кметските избори наесен.

Изходът, последствията и поуката

Изходът е един - компромис, при ясни гаранции и за двете страни. Компромис, дори ако трябва да бъде наложен.

А последствията - сещам се първо за едно - таксата за смет ще се вдигне яко, без видим ефект за чистотата в столицата. За сметка на това автомобилният парк на някои баровци от бранша ще стане още по-лъскав и впечатляващ. Е, и суходолци ще си отдъхнат. А за нас ще остане поуката, че боклуците не са само по улиците.