05-07-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Иван Ибришимов

"Детонация"

5 юли 2005 17:55

Оптимизиране на десния оптимизъм

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Като ми се обади по телефона, редакторът на “Детонация” Васил Колев ми рече: “Абе, напиши нещо за дясното пространство, ама го дай малко по-оптимистично, че хората са се поотчаяли”. Отвърнах му с класическото “Добре, ще помисля”. И за повдигане на духа измислих начало със стари вицове и поуки, съобразени с обстановката.

Дясното – на ръба на вица

Вървяли в тъмната следизборна нощ по “Раковска” един десен оптимист и един още по-десен песимист. От това по-лошо не може да има, разсъждавал оптимистът. Може, може... допълнил го песимистът. И като си ги представих двамата, защото те олицетворяват всички нас, се сетих за поуката: Песимистът е добре информиран оптимист.

Истината е, че колкото са тъжни за демократичните хора резултатите от изборите, толкова е комично поведението на десните лидери. Те сякаш живеят в някакъв свой призрачен свят, оградени от ласкатели и лакеи, контактуват помежду си с кратки саркастични реплики, основно чрез медиите и облъчват обществото с мантри, които само те сами си разбират.

“Ние сме Демократи за силна България защото сме демократи и сме за силна България в Обединена Европа”. (Точка.) Освен това сме най-голямата партия в дясното пространство! (Удивителна!)

Наистина е така – ДСБ взе цели 17 мандата.

Меко казано нелепо беше и поведението на лидерите на СДС в НДК. Резултатът е разгромяващ и изявлениятя, че целите са постигнати, защото ОДС остават “най-голямата политическа сила вдясно” звучат като зле разказан пошъл виц. Двайсет мандата са подигравка за все по-оредяващите седесарски редици, а поведението на лидерите - направо обидно.

За БНС е излишно да говорим – те са щастливи, че “прескочиха трапа” и поне лидерите на трите партии ще останат в политиката, въпреки, че със своите 13 мандата не биха могли да защитават каквато и да била самостоятелна позиция.

На този фон усмивките се превръщат в гримаси, които никакъв грим или лустро не са в състояние да прикрият. След случилото се на 25 юни перченето на сините, по-сините  и най-сините лидери пред телевизионните камери е абсолютно неуместно, по-скоро е признак на лошо възпитание и ниска политическа култура. Както и да се завърти рулетката около сформирането на кабинета, от тях нищо не зависи. Крупието на ги допуска до залозите, а надеждата, че някои от играчите ще се откажат е чиста илюзия.

Покупката на депутати вече започна и е само въпрос на време да видим дали комбинацията ще бъде БСП - ДПС плюс десетина индивидуални продажници или БСП - ДПС - НДСВ. Шансът за експертно правителство, идея, сама по себе си добра, е пренебрежимо нисък. С подкрепата си за БСП Ахмед Доган постави нещата по места – ченгетата се върнаха при бившите си (?) работодатели. Такъв съюз поне при сегашната ситуация е непробиваем. А вариантът Симеон да получи втория мандат за съставяне на кабинет става почти невъзможен. Но дори да се случи невъзможното, позицията на ДСБ е категорично против подкрепа за царя, а ОДС и БНС са твърде слаби, чисто аритметически, за да помогнат.

Не включвам в сметките “Атака”, защото в момента, съвсем логично, никой няма да рискува нейната помощ.

Да си в опозиция не е позорно

Не е позорно, стига да си гледаш работата, а не да си мериш носа пред огледалото. Нито ще стане по-къс, нито по-красив. Истината е горчива, но трябва да се приеме с необходимото хладнокръвие.

Десницата получи малко над 700 хиляди гласа, които са крайно недостатъчни за да има претенции да управлява. Единственият изход за нея е да се консолидира, да формулира ясни и разбираеми послания и да си върне изгубеното обществено доверие. На всичкото отгоре това трябва да стане бързо, защото есента, за когато се стягат да правят конференции лидерите на партиите, предстоят местни избори в София, Русе, Разград и още десетина града в страната. Ако и тогава сините се явят попиляни, поведението им ще граничи с престъпление срещу демокрацията.

Затова ще им припомня един настръхващ епизод от забележителния роман на Пади Чайефски и Сам Хедрин “Телевизионна мрежа”, по който беше направен и великолепен едноименен филм. Там главният герой, голям, но полудяващ водещ на новините, в един момент не издържа и призова зрителите, на които им е писнало от управлението, от живота или от самите тях, да отворят прозорците и да изкрещят: “Вбесен съм и повече няма да търпя!”. Милиони американци го направиха в един и същи момент, и доказаха не толкова силата на телевизията, колкото собствената си мощ, когато са единни. Когато пред нулите се появи единица, нещата стават непредсказуеми, което се доказва и от появата на “Атака”.

Лидерите на десните партии трябва най-сетне да разберат, че демократично мислещите българи,

хората, които ги избраха и избират са бесни.

Бесни са и повече няма да търпят нито глупостите, които вършат, нито личните им ежби и нападки.

Миналата седмица в неформален “Манифест” Евгени Дайнов поиска три оставки и вътрешни избори в цялото дясно пространство. Идеята му изобщо не е утопична, ако по сините върхове са останали още разум и почтеност. В разказа си “Ветаро”, като описва едно шопско село, Елин Пелин използва следната метафора:

“От връо се види доло, от доло връо се не види”.

Струва ми се, че сме свидетели на обърнатия образ. В десницата от доло се види връо, но от връо доло се не види. Ала и това, което се вижда по върховете не е за гледане. Пълен мрак. Но великият сърцевед е помислил и за тъмнината. В същия цикъл “Пижо и Пендо” той задава фундаменталния въпрос:

“Та нема ли кой да палне

плевнико на кмето,

да разпръсне това пусто

темнило проклето!

“Кмето” в случая не е Софиянски, а събирателен образ.

Не съм Херострат, не съм даже обикновен политически пироман, но и моето търпение, като търпението на всеки нормален човек, има граници. Не трябва идеи и принципи да се жертват за лични амбиции. И за да бъда пределно ясен, ще завърша с още един виц:

“Бий ме, бий ме...", моли се мазохиста... "Нямаа, нямаа...", отговаря садиста.

Не искам да участвам в този виц, но предоставям избора на ролите по предназначение.

Ще попитате, кое му беше оптимистичното на писанието? Как кое – като останат без избиратели, което вече почти се е случило, водачите щат-нещат, сами ще се оттеглят. Тогава целокупният седесариат отново ще се събере и избора ще бъде негов,

а не на апаратчиците.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо