|
ЕС навлезе в най-тежката криза от
самото си създаване. Въпросът не е само кой пие и кой плаща, не е
дори и колко. В основата на проблемите е необходимостта от промяна
на принципите и стратегията - най-вече в сферите на
селскостопанската и иновационната политика.
"Европейският концерт" е термин,
въведен преди векове след края на Тридесетгодишната война и
подписването на Вестфалския мир през 1648 г. С него се обозначава
появата на модерна система от държави на Стария континент.
По-късно след Наполеоновите войни метафората отново излиза на
мода. Според някои наблюдатели "концертът" е архиобраз на ЕС,
защото подсказва необходимостта от общо усилие и хармония.
В Брюксел на последната Среща на
върха музика нямаше. Имаше шум, имаше трясък, който дълго ще
отеква в ушите на политиците и европейците като цяло.
Принципният спор
Основният сблъсък в Брюксел беше
между френския президент Жак Ширак и британския премиер Тони
Блеър, но предисторията започва още през 1984, когато лейди
Маргарет Тачър успява да издейства отстъпка, според която
Великобритания получава обратно голяма част от годишната си вноска
в бюджета на съюза. Става дума за 4.5 - 5 милиарда евро. По този
начин се получава известна компенсация за слабото селско
стопанство на Острова. Сега Ширак поиска Блеър да се откаже от
тази отстъпка. Мотивът му е на пръв поглед благороден - Европа на
25-те или 27-те има нужда от значително повече средства за
по-бедните страни, отколкото досега. Естествено богатите, които
плащат най-много, искат бюджетът да се запази такъв, какъвто е, а
бедните, които получават многократно повече, отколкото внасят,
настояват за увеличаването му. За да избегне обвинението в алчност
и неотстъпчивост, Тони Блеър предприе изненадващ ход - той не
отхвърли априорно идеята Великобритания да се откаже от бонуса си,
но постави условие за
промяна на цялата стратегия на ЕС,
като се намалят средствата за
компенсации и помощи в областта на селското стопанство и
многократно се увеличат парите за високи технологии. Той подчерта,
че според проектите, ако статуквото се запази, през 2013 за
земеделие се предвиждат 7 пъти повече средства, отколкото за наука
и изследвания, което е нелогично. Блеър е прав в едно - Европа
изостава сериозно в областта на хай-технологиите не само спрямо
САЩ, но и спрямо някои държави от Далечния изток, без все още
между тях да се включва Китай. Но идеята му няма да пробие пред
Ширак, защото Франция ползва гигантски субсидии за селското си
стопанство - от порядъка на 10 милиарда евро годишно. Сега и
двамата обясняват гордо пред избирателите как са защитили
националните си интереси, но пропускат, че философията на
изграждането на ЕС се основава не само на икономически силните
държави, а и на солидарността и търсенето на консенсус. Точно
солидарността позволи на държави като Ирландия и Испания примерно
да постигнат благоденствие за по-кратко време от "старите дами".
Най-точно резюмира създалата се
ситуация ротационният председател на ЕС, премиерът на Люксембург
Жан-Клод Юнкер, който заяви: "Срамувам се, че новоприетите бедни
държави в ЕС предложиха да получават по-малко пари само да бъдат
доволни богатите... Срамувам се!"
Главоболия за София и Букурещ
Веднага след срещата премиерът
Сакскобургготски изрази тревога от липсата на съгласие, но
едновременно допълни: "Бих казал, че България и Румъния са в добро
положение." Кое му е доброто, той си знае. Всъщност опасността от
забавяне е повече от реална и което е най-лошото - за първи път
сме в ситуация, при която отлагането може изобщо да не зависи от
нас - дали ние сме си свършили работата и сме покрили необходимите
критерии. Такава възможност е предвидена в един от петте сценария
за бъдещето на ЕС на анализаторите от "Икономист". За същото
настоява френският вътрешен министър Никола Саркози, който, освен
че е вторият човек в правителството на Вилпен, е и председател на
управляващата партия "Съюз за народно движение". Известно е, че
такива гласове се чуват и от Германия, и от Австрия и т. н.
Следователно сега българските усилия трябва да бъдат насочени на
първо място към изпълнение на поетите с Присъединителния договор
ангажименти и успоредно с това към допълнително активизиране на
дипломацията и лобирането зад граница. Само след седмица
председателството на ЕС се поема от Великобритания, а, както е
видно, Блеър не се поддава лесно на натиск и няма да допусне
компромиси. Оценката на Европейската комисия, която ще бъде
ориентир за ратификацията на членството ни в парламентите на
25-те, трябва да се появи наесен. Наистина няма време за глупости!
Междувременно диригентът взе да
привиква концертмайсторите във Вашингтон. |
