|
БСП се е устремила към властта с
рогите напред и със самочувствието, че никой не може да я спре.
Ако се доверим на социолозите, наистина ще стнае така. Но ако
сменим гледната точка, ще видим нещо по-интересно – БСП вероятно
ще се докосне до властта, но няма да управлява поради липса на
собствен ресурс и на надеждни партньори. Заявената готовност от
ДПС да сподели отговорността със социалистите не е нищо повече от
опипване на почвата преди финалната права. Между двете партии има
фундаментални различия, които допълват исторически натрупаната
неприязън, а събрани заедно, те не предполагат успешно коалиционно
управление.
Проблемът на БСП
При цялата приповдигната предизборна
реторика на левицата, все по- отчетливо се прокрадва страхът й от
самотата. Дни преди изборите БСП е сама, отбранява се и нанася
удари във всички посоки. Затова, ако иска да е почтена пред
обществото, което се кани да ръководи през следващите 4 години,
столетната партия трябва да отговори на един въпрос с повишена
трудност: Защо никой, извън нейните привърженици, не възприема и
не приема програмите и плановете й за управление? Защо всички се
страхуват от това, което ще се случи при категорична нейна победа?
Нека поразсъждаваме. При очакваната 60-процентна активност в
изборите ще участват около 4,2 млн. души. Ако БСП спечели между 25
и 30 на сто от гласовете, това означава около 1 млн. избиратели да
са й дали доверието си. Ако отнесем това число към 7-милионното
население на страната, ще видим, че 6 милиона български граждани
не биха желали БСП да ги управлява, въпреки че е получила по
законен начин това право. Така е при демокрацията. Но също така е
ясно, че когато различията между една партия и всички останали са
принципни и антагонистични, нейното управление не би могло да бъде
консенсусно и стабилно. Тежестта на такъв мандат ще бъде смазваща.
Това е само един от проблемите.
Голямата беда
Истинската опасност за обществото и
държавата се крие не само в програмите и плановете, но и в така
наречения субективен фактор. Лидери на БСП вече декларираха, че
партийното ръководство ще участва в изпълнителната власт.
Въпросното ръководство е същото, което работеше в злополучния
кабинет на Жан Виденов и колкото и да претендира за реформираност,
по същество, с малки изключения, защитава позициите си от онова
време. Не само физиономиите и имената съвпадат, съвпада
философията им на управление тогава и днес. Фактически
ръководството на БСП е ужасяваща комбинация от провалили се
политици и наследници на Живковите велможи, воглаве с Евгения
Живкова и Сергей Станишев.
Дори да приемем, че младите имат
модерно мислене и няма да отклонят умишлено държавата от избрания
път, пред тях виси със страшна сила друг деликатен въпрос – как ще
парират апетитите и амбициите на “втория и третия етаж” в
партийната йерархия? Къде е истината – че чистки в държавната
администрация няма да има или че ще бъдат извършени по перфиден
начин. Декларира се примерно, че няма да има “лов на вещици” в
МВнР, но се допълва, че първият закон, който социалистите ще
внесат в следващия парламент, ще бъде за дипломатическата служба.
Обзалагам се, че след влизането му в сила цялата българска
дипломация ще бъде формирана от московски възпитаници. Не ми се
мисли изобщо как ще се развият нещата в силовите министерства, в
армията и специалните служби, където и досега зад западняшкото
лустро се зъбят болшевишки муцуни...
Логичният извод от казаното дотук е,
че дори БСП да спечели изборите, останалите парламентарно
представени партии са задължени да не я допуснат до управление на
страната в критичен за нейното бъдеще момент.
|
