|
Днес в Брюксел завършва една от
най-важните срещи на върха в историята на ЕС. Кризата, разразила
се след отрицателния вот на французи и холандци за
Евроконституцията, отвори стари рани. Проблемът с разширяването
изкристализира до болния въпрос за бюджета на общността и преди
всичко за селскостопанските субсидии.
Държавните ръководители на 25-те се
споразумяха предварително, че няма да обсъждат по-нататъшното
разширение на съюза, което не е толкова лошо за България и
Румъния, при създалите се вътрешни напрежения в общността. За
страната ни е важно, че българският премиер участва за първи път
на Среща на върха, макар и в качеството си на наблюдател. Така той
би могъл в известна степен да защити националните ни интереси,
доколкото те вече са свързани с бюджета на ЕС.
Преплитането на проблемите
ез да ги степенувам, конфликтните
въпроси могат да се сведат до три кръга, които се застъпват. На
първо място е Евроконституцията, на второ са финансите и на трето
- стратегията и тактиката на разширяването.
Както е известно, проектът за
конституция беше създаден от нарочно свикан Конвент, под
председателството на видния френски държавник Валери Жискар
д'Естен. След триумфалното приемане на документа в Рим започна
процес на ратификация във всяка страна член поотделно. В някои от
случаите актът се извършваше пряко от парламента, в други - след
национално допитване. Гражданите на Франция и Холандия отхвърлиха
Конституцията по причини, които тепърва ще се изясняват и
анализират. Единственото, което може да се твърди със сигурност,
е, че определяща роля изигра страхът от неизвестното, който се
появи като нечакан гост в комфортния европейски дом.
Противно на много твърдения
завършването на петото разширяване с приемането на България и
Румъния не е сред основните причини за негативната обществена
реакция. Ако се опитаме да градираме европейските страхове, то на
първо място би била безработицата, на второ - спадането или
забавянето на растежа на стандарта на живот, свързано с
финансовите тежнения. От наша гледна точка такава позиция е
несправедлива, защото самата Западна Европа не би постигнала
днешното си благоденствие без могъщата подкрепа на САЩ и не на
последно място без закрепостяването на източноевропейските народи
към съветската "империя на злото". Източна Европа беше Големия
бариерен риф пред Запада, източноевропейските народи бяха живият
щит, зад който процъфтя ЕС. Такава е историята и е хубаво, че
много съвременни западни политици я познават и помнят. Лошото е,
че особено в предизборна ситуация историята остава на заден план.
На преден се демонстрира солидарност единствено с избирателите. А
те в голямата си част са чужди на сантимента и абстрактната
солидарност, когато личните им интереси могат да бъдат накърнени.
В този ред на мисли преди няколко
седмици британският премиер Тони Блеър игра твърдо и отложи за
неопределено време предвиденият и от Лондон референдум. Така той
постигна няколко неща едновременно - остави си глътка въздух за
спокойно подготвяне и облекчаване на британското председателство
на ЕС, което предстои. Натрупа международни точки, като
предотврати трети - може би фатален за бъдещето на съюза,
отрицателен вот. Даде време на кралските поданици да преосмислят
още веднъж плюсовете и минусите на новата конфигурация, като така
притъпи атаките на консерваторите, че избързва. Не на последно
място - даде знак на френския президент Ширак, че трябва да
намерят заедно решение на проблемите в деликатната финансова
сфера.
Въпреки разпокъсаните все още усилия
на Европейската комисия и правителствата на страните от общността
надеждата за компромисно решение остава. Напоследък си пробива път
и мнението, че може да се наложи свикването на нов Конвент, който
да предложи по-съвършен и удовлетворяващ повече интереси проект.
Битката за парите
По същество това е основният въпрос,
по който се умува в Брюксел. До този момент годишните вноски на
страните членки в бюджета се равняваха на 1 на сто от националния
доход. Сега с оглед на разширяването Европейската комисия настоява
процентите да се покачат до 1.14. Шестте най-развити държави,
които правят реално и най-големите вноски, логично не искат такава
промяна. На правителствата им е трудно да обяснят на
данъкоплатците защо трябва да изнесат на гръб присъединяването на
12 нови държави, между които България и Румъния. В центъра на
спора са субсидиите за селското стопанство. За двете балкански
страни по време на преговорите бяха предвидени общо 8 милиарда
евро до 2013. От тях засега реално се очертават два милиарда, а
останалите шест би трябвало да се вземат от субсидиите за
останалите членове на съюза. И така пак опираме до позициите на
"големите". Ширак яростно защитава френските фермери, Блеър брани
финансовите отстъпки за Великобритания, извоювани още по времето
на лейди Татчър. Нещо повече, британският премиер обвързва
евентуалния компромис на първо място с отстъпки и от френска
страна. В Германия, която е най-големият донор, ситуацията е още
по-чувствителна. Предстоят избори, краката на канцлера Шрьодер се
клатят и той надали ще рискува да размрази замразените от него и
президента Ширак през 2002 нива на селскостопанските фондове на
ЕС. Всъщност българските интереси вече са функция от намирането на
изход в така очертания финансов лабиринт.
Българската реалност
Досегашната практика на ЕС дава
основание да се предполага, че за България и Румъния ще бъде
намерено задоволително решение. Истината е, че нашият проблем си е
наистина наш и е тук, в София, а не в Брюксел, Париж, Берлин или
Лондон. При подписан Договор за присъединяване най-лошото, което
може да се случи на практика, е прилагането на предпазната клауза
и отлагане на членството ни с една година. Според министър Кунева
това би означавало загуба на около 860 млн. евро, което не е
толкова много на фона на загубите от фамозните операции с външния
дълг или концесионирането на магистрала "Тракия". Все пак, ако не
искаме да загубим парите и набраното темпо, трябва да си свършим
работата. В "жълтия картон" на еврокомисията всичко е записано по
точки като за малоумници. Въпросът е, че не в Брюксел, а тук точно
определени кръгове и личности в защита на собствените си интереси
ни превръщат в дебили. И нас, и европейските ни партньори. |
