На времето, под формата на виц,
се разказваше следната прелюбопитна история: В квартален ОФ клуб
организирали шахматен мач между международния гросмайстор Иванов и
махленския майстор Петров. На следващия ден радиоточката съобщила,
че на добре изградената Сицилианска защита на гросмайстор Иванов,
майстор Петров отговорил с прав удар между очите.
Толкова.
|
|
БСП отдавна започна да се изживява
като гросмайстор в политиката, но поради невъзможност да изпълни
заветите на маркс-ленинизма за световна победа на комунизма, явно
е решила да покори и последната махала в милата ни татковина. В
защита на исконното си, според нея, право да управлява, левицата
реши да изгради великолепна защита на постигнатите от нея
предизборни позиции. Като най-добра защита беше избран популизмът,
който в България се радва на неспирен възход. Бяха разгърнати
конституцията и парламентарният правилник, бяха намерени
съответните членове и алинеи, бяха събрани необходимите подписи и
хоп, прекъсваме изборната кампания и заседаваме. Трябва да
признаем, че основната причина за исканото извънредно заседание на
Народното събрание и изслушване на премиера – финансирането на
изборите и намесата на изпълнителната власт в тяхното провеждане,
е сериозна и заслужава внимание, както и аргументът, че отказът би
означавал нарушаване на основния закон. Но не издържаха нежните
социалистически души и вкараха набързо още две точки – ветото на
президента за акцизите и бедственото положение в някои региони
след наводненията. За да се обсъдят, с необходимото внимание,
трите точки в действителност би била необходима поне седмица, а
не един ден, както се спекулира.
В тази заплетена ситуация
парламентарният шеф Борислав Великов се изживя като майстор и
отговори подобаващо, че Народното събрание е приело вече решение
да не заседава от 25 май до 16 юни и той не може да задейства
“привидния автоматизъм” на чл. 32, ал. 4 от правилника. За чл. 78
от конституцията – нито дума. Направо удар между очите.
Популизмът на БСП е ясен, целите му
– също. Непукизмът на НДСВ също не е от вчера. Принципът, че можеш
да мислиш едно, да говориш друго и да правиш трето, без да се
съобразяваш с някакви си там закони и електорални единици, е в
сила от самото завръщане на Симеон Сакскобургготски в България.
Ха сега де, потриват ръце кибиците.
Нищо лошо, само че ако приемем, че и двете страни са формално
прави, казусът би трябвало да се изпрати за решение в
Конституционния съд, а той, както е известно, е над пространството
и времето и не обича да бърза.
Тъжното, в цялата история е не
друго, а простата истина, че и на едните и на другите изобщо не им
пука нито за законността, нито за интересите на българските
граждани. Целта е властта и всички средства са оправдани. Колкото
до въпроса, не са ли разменени ролите на международния гросмайстор
и махленския майстор, ще отговоря кратко – край българската
шахматна дъска това е абсолютно без значение. Единият цар ще
падне, другият ще остане, фигурите ще бъдат пренаредени и мачът ще
продължи... до идването на горския. Или не дай Боже, на новия
председател на ОФ организацията. |