|
Резултатите от референдума във
Франция са неприятни, но не неочаквани. Противно на повечето
мнения французите не убиха рожбата си, обединена Европа, а само
любовно є поиздърпаха ушите. Ще бъде дълбоко погрешно суверенното
"не" на една нация да провокира антифренски настроения
Веднага след официалното обявяване
на резултатите от гласуването един колега рече, че сега бащите на
европейското обединение Робер Шуман и Конрад Аденауер се обръщат в
гроба. Може да е прав. Но се запитах, ако и Германия беше провела
такъв референдум, нямаше ли да се получи същият отговор? Мисля, че
отрицателният вот би бил още по-категоричен. Просто германците
постъпиха прагматично и си спестиха неприятностите.
Защо се стигна до тук
Както е нормално, причините могат да
се разделят на две основни групи - икономически и политически.
Обединява ги онова скрито в тъмното дяволче, което анализаторите
наричат протестен вот. Защото французите не гласуваха толкова
срещу европейското обединение или разширяването на ЕС, колкото
срещу политиката на президента Ширак и на правителството на
Рафарен. След дълги години на просперитет напоследък безработицата
в страната се задържа на високите 10 процента при непресъхващ
поток на гастарбайтери, въвеждането на еврото доведе до известно
поскъпване на живота, големите френски фирми се превърнаха в
транснационални компании, които изнасят производствата си в
чужбина, и не на последно място - относителната стагнация в
икономиката доведе до несигурност за бъдещето, каквато французите,
изглежда, бяха забравили. Сред политическите причини на първо
място може да се посочи неприемливата за мнозина частична загуба
на суверенитет, засилващата се роля на Брюксел, както и
демонстрираната безалтернативност на провежданата от Ширак и
Рафарен политика, несъобразяването им с обществените настроения и
нагласи. А ако пречупим политиката през призмата на психологията,
ще вдимим, че голяма роля изигра и страхът от бъдеща второстепенна
роля на Франция в Европа и света, от загубата на национална и
културна идентичност, с която французите с право се гордеят. Едва
на трето място могат да се наредят опасенията от присъединяването
на ислямски държави като Турция, а доколкото ги има, те се дължат
на засилващото се влияние на голямото присъствие на мюсюлмани в
самата Франция. Всичко това определя и нееднородността на
френското "не" - "против" гласуваха представители на всякакви
обществени групи без значение на партийната принадлежност и
възрастта. Предполага се все пак, че елитът на държавата и
високообразованите професионалисти са поставили общоевропейските
ценности над националните, което също е обяснимо.
Последствията за Европа
Както и да гледа човек на случилото,
все ще види, че ЕС е изправен пред най-сериозното изпитание от
самото си зачатие през 1955 - 1957. Председателят на Европейската
комисия (ЕК) Барозу веднага направи изявление, в което подчерта,
че дебатът за бъдещето на Европа трябва да продължи и че "заедно
трябва да се опитаме да върнем Европа на пътя є". Говорителят на
ЕК допълни, че и процесът на ратификация на Конституцията не
трябва да бъда прекъсван независимо от резултатите на допитванията
във Франция и Холандия. Същото подчерта и председателят на
Европейския парламент Жозеп Борел, като допълни: "Ние трябва да
знаем колко страни ще кажат "не".
"Безспорно това е единственият начин
да се намери вярната посока за в бъдеще. Ротационният председател
на ЕС - люксембургският премиер Жан Клод Юнкер, също призна, че
проблемът е огромен, а във Великобритания Тони Блеър и външният
министър Джак Стро направиха изявления, от които се разбра, че
британците напълно съзнават отговорността и деликатността на
предстоящото им наскоро председателство на съюза.
Неяснотите пред България и Румъния
Мнозинството наблюдатели коментират
факта, че ЕС се е оказал неподготвен за случилото се, след като не
е предвидил необходимостта от т. нар. "План Б" в случай на провал.
На пръв поглед това не се отнася и не би трябвало да повлияе на
приемането на България и Румъния в определените срокове, защото за
тях "План Б" и де юре, и де факто има и той се основава на
Договора от Ница. Само че тук идва голямото "но". То има две
страни. Първата е "извън българските компетенции" и трябва да се
търси в случващото се в Германия. В условията на предизборна
ситуация германските политици, които в интерес на истината винаги
са подкрепяли българското членство, могат да се заиграят с картата
на ограничаването или поне забавянето на европейското разширяване.
Втората причина е при самите нас. Ако не изпълним задълженията си
по Присъединителния договор, и Господ, макар и българин, няма да
ни помогне. А как ще повлияе евентуалното спечелване на
предстоящите избори от левицата при почти сигурна победа на
десницата в Германия, е тема за драгите избиратели. |
