|
Без да дойде в съзнание, във вторник
вечер в "Пирогов" почина пребитият от цигани проф. Станимир
Калоянов. В конкретния случай дежурната формулировка, че
ерудираният историк е попаднал в неподходящо време на неподходящо
място, няма да мине. Убийците трябва да бъдат заловени и наказани
заради справедливостта и за да не се стигне до неминуемата
ескалация на насилието. Защото случаят в "Надежда" не е "частен".
Преди година и нещо целокупна България следеше историите около
видинския клан Зрънкови. Мине, не мине месец, и някъде из страната
селяни се вдигат на бунт срещу циганския вандализъм. На хората им
прикипя, и с право, от грабежи, изнасилвания и убийства.
Опасността от взрив е реална, но отговорността, ако, не дай Боже,
някъде се стигне до ексцесии, трябва да бъде и ще бъде на
държавата. Защото тя абдикира от основното си задължение - да
гарантира сигурността и равнопоставеността пред закона на своите
граждани.
Циганите в България са над един
милион независимо от стъкмистиките на статистиката. Има цели села,
градове и региони, където те са мнозинство. Ако политиците не
разбират, че циганският проблем се превръща в проблем № 1 за
държавата и нацията през ХХI век, те просто не са политици. Досега
традиционните партии се сещаха за малцинството само преди избори,
а през останалото време гледаха да не разлайват кучетата. Така на
тази основа и върху съмнителния пример на ДПС се пръкна цял рояк
"ромски" партии. По-лошо и по-страшно от това няма, защото
етническите партии, дори без да го желаят, официализират и
олицетворяват сегрегацията. Колкото и грубо да звучи, те не са
нищо повече от политически гета.
България не е първата, далеч няма да
бъде и последната страна, изправена пред подобен проблем. Имаме
примера на САЩ, които след повече от век усилия намериха решение
на казуса с афроамериканците. Имаме примера на Западна Европа, на
Франция, Холандия, Великобритания, Германия, където живеят
огромни, многомилионни малцинствени общности, но в мнозинството си
живеят според закона и общоприетите норми, както и в САЩ. Имаме и
неблагополучния опит на Чехия, където се опитаха да изолират
циганите в оградени с бетонни стени гета и логично се провалиха.
Опитът на успелите държави сочи, че
има три основни фактора, които трябва да бъдат задействани:
образование, законност и интегриране. Независимо от сегашния им
хал циганите не трябва да бъдат фаворизирани пред закона, като се
почне от сметките за ток и вода и се стигне до неоткриването на
убийците заради традиционната "масовка". Между тях има достатъчно
качествени и почтени хора, които губят от общия знаменател, под
който са поставени, защото така са лишени от индивидуалния шанс да
живеят достойно. Затова, както гони престъпниците, едновременно
държавата трябва да търси възможност всички будни и честни
представители на малцинствата да намерят по-добро място в живота.
Един от пет да успее, ще бъде чудесно за начало. Рано или късно и
тук, подобно на САЩ, мургавите ни съграждани ще намерят място във
висшите етажи на властта. Но преди да ги има Колин Пауъл или
Кондолиза Райс, Америка имаше Мартин Лутър Кинг и хилядите му
последователи, за които не сме и чували. Не виждам Дон Цеци или
Цар Киро в неговата роля. Но отнякъде трябва да се започне. И то
сега. |
