|
Кофи мастило се изписаха за
концесионирането на магистрала “Тракия”, но ефектът е дупка в
морето. Премиерът в познат стил си прави оглушки, министър
Церовски циркулира между Люксембург и София в ялови опити да
обясни членоразделно нещо, което не подлежи на обяснение с разумни
аргументи, а междувременно Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/
се кани да скъса отношенията си с българската държава. Зад гърба
на договора надничат числа, от които на данъкоплатците трябва
кожата не да настръхне, а да се натаралежи, но поне засега в
пространството се разнася само познатото овчедушно блеене. Без
значение, че става дума за договор с 35 годишна перспектива и с
многомилиардни измерения, който поколения българи ще изплащат, а
една малка група хора, които бяха катапултирани от неизвестни
кукловоди по върховете на обществената йерархия подлагат отново на
риск европейския проект на България. Логично е да се предполага,
че е възможно действията им да не са безкористни.
Какво се крие в картинката
ЕИБ е от възловите институции на ЕС.
Създадена е още през 1958. в Люксембург. Тя отпуска заеми и дава
гаранции за финасирането на крупни инвестиционни проекти в рамките
на ЕС, като осигурява до 50 на сто от необходимите средства.
Кредитополучателите могат да бъдат както държавни, така и частни,
но при всички случаи подборът им става по законодателството и
строгите правила на ЕС. Кредитите на ЕИБ са популярни и
предпочитани, защото се отпускат при изключително благоприятни
условия – ниски лихви и дълги срокове. Това е възможно, защото за
разлика от другите банки, ЕИБ не цели печалба, а устойчиво
развитие. Членове на институцията са всички страни от ЕС. По същия
принцип България трябва да се присъедини към ЕИБ след 1 януари
2007. До тук всичко е нормално. Ненормалното започва с действията
на днешното българското правителство, което много добре знае, че
две отсечки от магистрала “Тракия” (”Оризово– Стара Загора” –
38,74 км и “Карнобат- Бургас” – 35,29 км) са договорени за
финансиране от ЕИБ, като до момента са усвоени общо около 52 млн.
евро. Цялото договорено финансиране от банката е за 100 млн. евро,
със съфинансиране от българска страна 140 млн. Въпреки това
правителството концесионира цялата магистрала, като постави ЕИБ
пред свършен факт. Нещо повече, концесията е сключена без търг или
конкурс, което е в пълно противоречие с европейската практика.
Излиза, че ЕИБ трябва да финансира частен проект, даден по някакви
министърцеровски съображения на няколко световнонеизвестни
португалски фирми. Естествено, че това което може да мине бамбашка
през българския кабинет, трудно ще се промъкне през цедката на
европейските институции, които работят със средствата на
данъкоплатците от ЕС. Затова ЕИБ заяви намерението си да се
оттегли от проекта. Нещо повече, банката ще промени лихвите по
отпуснатите вече средства, защото има едностранна, несъгласувана
промяна на условията. За по-нататъшното финансиране на проекта ще
трябва да се работи с търговски банки при мнократно по-високи
лихвени равнища, независимо от словесните абракадабри на Церовски.
Такава е принципната постановка. Но дивотиите далеч не се
изчерпват до тук.
“Тънкостите” на концесията
Те се крият в интересната
подробност, че всички изгоди от договора са за концесионерите, а
всички отговорности – за сметка на българската страна, т.е. на
данъкоплатците. Първо, цената, която е договорена за 1 км
строителство е почти три пъти по-висока от най-високата в България
досега – 1,3 млн. евро. Новата е около 3,5 млн. Второ, лихвите,
които ще се плащат от тук нататък на търговските банки са между 2
и 4 пъти по-високи. (Най-фрапиращото съотношение е 3 процента до
сега към 12 в бъдеще). Трето, португалците на практика не
разполагат със собствени средства, и както посочва ексминистърът
Евгени Чачев, те ще трябва да вземат 72 млн. евро обслужващ
кредит. Само през следващите две години българският данъкоплатец
ще плати 65 млн от тях, сочат експертите. Четвърто, бившият
вицепремиер Костадин Паскалев припомня, че по този начин се губят
средствата от предприсъединителните фондове по ИСПА (безвъзмездно
отпускани за България), както и от структурните фондове на ЕС,
като за сметка на това държавата трябва да финансира сама и при
утежнени условия прескъпото строителство. Пето, трафикът по
магистралата е значително по-нисък от заложения в договора и
отново държавата трябва да компенсира концесионерите. Нещо повече,
концесионерът има право да увеличава едностранно договорените
такси, при промяна на трафика с повече от 10%, при инфлация над 6%
или при ръст на БВП над 7%. Според Евгени Чачев така се създават
условия предвидената за получаване от концесионерите сума от 8,2
млрд за 35 години да се утрои. Шесто, но не последно – нарушават
се няколко български закона и се стига до безпрецедентната
ситуация, при която в България ще се плащат тройни такси – веднъж
по Закона за течните горива, втори път за винетки и накрая
Тол-такса за магистрала. Направо изумително!
Още безобразия
Ако след всичко изброено до тук все
още се намира някой оптимист да твърди, че договорът е изгоден за
България, ще се наложи да го разочаровам, защото той противоречи
на основни клаузи от глава “Транспорт” на основополагащия
присъединителен договор за членство на страната ни в ЕС. Там
изрично е записано, че “Тракия” ще бъде изградена със средства от
структурните фондове на Евросъюза. Затова и заради липсата на
търг, само преди десетина дни, по време на посещението си в София,
еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Нели Крус не изключи
възможността от преразглеждане на концесията, след влизането ни в
ЕС. Но и това ни носи само беди, защото в договора е записано, че
независимо от причините за неговото прекратяване, всички неустойки
и ангажименти към банки са за сметка на българската държава, т.е
за наша сметка, уважаеми читатели. Или, както посочва Костадин
Паскалев, дори договорът да бъде прекратен и преди това, следствие
на съдебна процедура, “можем да се окажем без магистрала, но с
финансови задължения. Абсурдността е доведена до перфидност.
Както и да гледа човек – “позитивно”
или не чак до там, свидетели сме на крупна далавера, от която
някои ще направят гигантски пари. Не мога да твърдя дали са верни
или не слуховете за обвързаност на членове на царското семейство с
португалските фирми, случайно ли шефът концесията от българска
страна се нарича Емил Коцев, чий син и брат е той? Не мога да знам
и какви са царските козове на Церовски. Във всеки случай е ясно
едно, че при това управление България усвои едва 9 процента от
безвъзмездните средства по ИСПА и останалите програми на ЕС, като
изключим САПАРД. Тази безотговорност се измерва с около 2 млрд.
евро, които не влезнаха в българската икономика, не създадоха
работни места и доход, но се компенсират автоматично с депутатски
мандат за Церовски. За сметка на това над 1 млрд. лева наши пари
бяха профукани от правителството за предизборни фойерверки. При
така създадената ситуация си мисля, че с магистрала “Тракия”
трябва да се заемат магистратите. Ако я беше строила фондация
“Демокрация” или правителството на ОДС, образите им нямаше да
слизат от екраните, думите им щяха да гърмят по цяла Европа...
Но не би. |
