27-05-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

27 май 2005 12:15

Какъвто ни футболът, такава и държавата

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Лош късмет извадиха в сряда футболистите на двата елитни и най-обичани български клуба "Левски" и ЦСКА. След безличната им игра и срамните сцени, подхождащи на махленско дерби във "Факултета", същата вечер милиони приятели на "великата игра" имаха възможност да видят невероятния спектакъл, сътворен от "Ливърпул" и "Милан". Седях пред телевизора и имах усещането, че гледам различен спорт - едните ритаха по-рядко топката и по-често съперниците си, разхождаха се напред-назад, караха се със съдиите и стигнаха до бой, другите се раздаваха докрай 120 минути, показаха фантазия и творчество, накрая едва се крепяха на краката си, но ще останат като пример за висш професионализъм и етичност. И тогава за пореден път си дадох сметка, че случайни неща няма. Че каквато е разликата в класите между нашия футбол и оня, на който викаме европейски, такава е и разликата в реалния ни живот. Не говоря само за стандарта, там лека-полека ще се оправим. Говоря за манталитета, за начина ни на мислене, за отговорността, която сме склонни да поемем и можем да понесем. В крайна сметка и за критериите, по които определяме кое е хубаво и кое - лошо, кое е добро и кое - зло.

На път от Букурещ за мача в Истанбул, пресичайки България, британски журналист сравнява видяното с пътуване "назад във времето". Порутени като след бомбардировка гарички, пред тях хора с безизразни лица, за които най-интересното събитие е преминаването на влака... Дивна природа, сред която се мъдрят руини на гигантски заводи, приличащи на реликти от Сталинградската битка. И тогава се сетих за текста на друг английски журналист, от "Дейли мирър", който бил впечатлен, че независимо от окаяното състояние на повечето болници в страната българските лекари са по-добри от британските. Казано с ръка на сърцето - и двете оценки отговарят на истината. Защото изразяват едновременно реалното състояние на нещата, но загатват и за потенциала, който имаме като държава и нация.

Ще речете - всичко опира до пари. Не е точно така. Висококомпетентното царско правителство, барабар с прехвалените, възпитани и изучени във Великобритания "юпита", загуби в буквалния смисъл на думата около 2 млрд. евро по линия на европейските фондове и програми. Като изключим САПАРД, бяха усвоени едва 9 процента от останалите безвъзмездни финансови ресурси. Но независимо от новия им морал това не попречи на многознайковците да профукат над 1 млрд. лева за чешмички и други предизборни хватки. Не попречи и на левицата да обещава реки от мед и масло, без да посочи източника на средствата. Защото ще ги вземат от ония, които реално произвеждат и създават благосъстояние. А те, както и да го гледаме, явно са малцинство.

Едно трябва да е ясно - простотия и мошеничество има навсякъде по света, дори в най-развитите страни. Затова големият въпрос е кой реди дневния ред на обществото, кой създава ценностната му система, кой има волята да изгражда и поддържа нормални за цивилизования свят производствени, пазарни и обществени отношения. В противовес на ония, за които простотията и безхаберието са витална среда, кислородна камера за далаверите и некадърността им. Когато мислещите българи вземат връх, потенциалът на България ще се осъществи, а жабите на българския футбол ще си намерят гьола.

Идат избори.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо