|
Железният
канцлер е оставил за поколенията много синтезирана мъдрост, но
една от сентенциите му има наистина общочовешки измерения: “Най-
много се лъже преди избори, по време на война и след лов”, е казал
той. Времената могат да се менят, цивилизацията да се развива или
деградира, но поне до скоро нямаше изгледи истиността на
прозрението му да бъде накърнена. Пиша “нямаше”, защото ми се
струва, че за първи път сме свидетели на разумни предизборни
оферти от страна една партия и на една коалиция – ДСБ и ОДС. На
фона на соцреализма на БСП и царствените видения на НДСВ, десните
се представят като класически критически реалисти, амбицирани да
опровергаят поне първата част от мисълта на великия държавник.
Предполагам, че причините за бликналия разум се крият в
натрупаният опит, във възходите и паденията, в радостта от
победите и горчилката на пораженията. Така или иначе, извън
политическите си и експертни програми, ДСБ и СДС подготвиха за
обществото два документа, които респектират – Договора за силна
България и Хартата за правата на българските граждани. В тях има
конкретни ангажименти и задължения, а отдолу – подписи. От тук
нататък – всеки със своите отговорности. Въпросът е, ще бъда ли
спряна БСП по пътя към властта, след като и припокриването на
програмите и целите на десните, поне засега не дава шанс за
по-сериозни единни действия.
Налудността
на БСП е опасна
Дори след
като оповести част от програмните си документи и намерения, БСП не
можа да излезе от рамките на твърдите си избиратели. Няма да
излезе и в бъдеще, защото в действителност столетната партия е
реформирана само частично и само по върховете. Зад европоидната
фасада се зъбят стари комунистически муцуни, а младите от първите
редици на митингите са хилави прорастъци по загнилите дънери от
миналото. Станишев, Живкова, Пирински вече се изживяват като част
от бъдещето, дори Иля Велчев надигна глава и написа кървавочервен
работнически химн, което си е жива заявка за участие в
разпределението на баницата. Но около тях хитро се спотайва цялата
глутница на бившия генералитет и агентура на ДС, която чака ако не
своя час, то поне своя пай. Затова е логично, че БСП не успя да
формулира нито едно внятно послание по основните проблеми на
днешна България. Че тотално връщане назад не може да има, им е
ясно. Също както е ясно, че ако заявените планове за промени на
левицата се осъществят, става лошо за страната. Скоростта на
реформите ще се забави, порочната съдебна система ще се
дозабатачи, вместо кислородни маски за бизнеса са предвидени
противогази от времето на реалния социализъм. Всичко това
гарнирано със завой на североизток, намеса на държавата навсякъде
и във всичко, стоварване на цялото бреме върху движещите сили на
обществото и неясен източник на средства за планираните социални
придобивки. Пълна мъгла, свързана с голяма опасност – при
натрупаните напоследък кредитни задължения, концентрирани в
сравнително малък брой, но силни и влиятелни кредитополучатели, се
оформя мощно лоби, което има интерес от отпушване на инфлацията.
На фона на заявените наскоро от БСП мераци за разбиване на
валутния борд и други финасови “лудории”, рискът от пореден
икономически крах добива релефност. Това би означавало нова
бедност за милиони, и нови милионни печалби за посветените. Но
дори и да няма такъв замисъл, идеите на БСП показват пълно
незнание и неумение за управление в условията на свободен пазар и
демокрация.
НДСВ в
страната на чудесата
Проявената
от десните партии политическа безотговорност през последните две
години позволи на управляващите да подобрят резултатите си в края
на мандата и да започнат да се изживяват като реална алтернатива
на левицата. Не бива да се отрича, че добре или зле, те не
промениха ориентацията на страната към евроатлантическите
структури и не допуснаха финансова дестабилизация. За сметка но
това се провалиха тотално в чувствителни сфери като
здравеопазването и образованието, организираната престъпност
възвърна позагубените си позиции, а магистратите, в частност
прокуратурата, взеха да се изживяват като първа власт. На този фон
се гърми, краде и граби като за последно, включително на
правителствено и парламентарно равнище. И изведнъж, вместо да
излезе с ясна дясна позиция срещу БСП, НДСВ не отрича възможността
за съвместно бъдещо управление с левицата. Не знам доколко жълтите
са почервеняли в действителност, но е факт, че през изтеклите
четири години те вкараха БСП във властта без избори. Особено в
сферата на сигурността. Затова ако Симеон не иска да легитимира и
официално социалистите във властта, той няма много време и трябва
да се разграничи от тях още преди изборите. В противен случай ще
сме свидетели, както е посочвано вече многократно, на управление
от подчертано олигархичен тип, което не вещае нищо добро.
Показателен за опасенията ми е панегирика за Симеон, който преди
три седмици сътвори не друг, а “видната антифашистка” и
политическа хигиенистка Велислава Дърева. Да, същата Дърева, за
която Кобургите винаги са отъждествявали “монархофашизма” извиси
премиера до ангелски висоти, естествено като контрапункт на
сатаната Костов. Повече от показателно за резервния вариант на
мислителите от Позитано 20, за които декапитирането*
на Станишев ще бъде само досаден ритуал.
Парадоксът
Парадоксалното тук е, че точно мъглата, която обгръща плановете на
БСП и НДСВ дава реални шансове на десницата, да се представи добре
на изборите и дори да не спечели достатъчно гласове, да бъде силна
в опозиция. За целта, обаче, трябва да се осъзнаят няколко прости
неща: Първо, издигнатата от Петър Стоянов теза, че единствено
силен СДС може да гарантира бъдещо дясноцентристко управление, при
сегашния баланс на силите, е вярна, но вероятно при редуциране на
НДСВ. Второ, всички десни формации, без изключение, трябва отсега
ясно да заявят какви са границите на компромиса, които няма да
прекрачат, какъв модел за участие в управлението биха приели и
какъв в опозиция. Трето, да извършат необходимите проучвания и
консултации, за да видят помежду си степента на припокриване на
програми и цели, и което е най-важното, да разберат какви са
реалните коалиционни нагласи на поддържниците им. Естествено,
гаранциите за успех след сторените бели не са кой знае колко
големи, но пасивността и тесногръдото високомерие със сигурност ще
доведат до провал, какъвто десните избиратели не заслужават |
