Иван Ибришимов

"Детонация"

слънчево създание – расте колкото може, права или крива, гъне се като суджук или се опъва като фалически символ и ако не са я съсипали с химикали не нагарча, а си е направо вкусна. Поради изредените причини опаковането й в найлон затруднява производителите, те псуват изискванията на ЕС, но все пак я камуфлират криво-ляво и вдигат цената за потребителите с 50 на сто. Както и да е. Важното е да се запомни, че и двата вида краставици съдържат същите 98 процента вода.

Възможностите на тъпоъгълния триъгълник

За да разберем тяхната поливариантност, трябва да изходим от древната мъдрост на лафа “На краставичар краставици...” Политиците до един се правят на краставичари, а Симеон доказа, че е техният цар. Такива гнили краставици им пробута през 2001, че още им нагарча. Въпросът е, че ручал неколкократно крастави жабета през последните години, за първи път драгият избирател влиза в новата за него роля на  “Краставичар под прикритие” и хвърля в паника изпечените търгаши. Не ще да му пробутват нито красива, но безвкусна еврокраставица, нито тиквееща родна, на цената на вносната. Този път българинът иска да му се предложи нещо естетично, екологично чисто и вкусно, точно такова, каквото му обещават от избори на избори.

Първите резултати от метаморфозата на избирателя са показателни. БСП намали въздуха във фанфарите на предвкусваната пълна победа, царят се огради в горда европейска самота, Доган явно ще бъде принуден да си натика сам таралеж/и/ в гащите, като последен шанс да крепи още някоя година баланса в политиката, четите на Надежда и Софиянски ситнят ръченица по сокаците да не се орезилят на мегдана, а Костов търси експерти по известни само нему причини. За екзотика се появи социалдемократо-лейбъристко-етно “Коалиция на розата”, която с типичната за лидерите си скромност заяви претенции за минимум 200 хиляди гласа. Както вече отбелязахме на друго място, ако декларираните от партиите и коалициите амбиции се сбъднат, кандидатите трябва да получат сумарно между 140 и 170 процента от наличните гласове, а обединеното депутатско тяло да набъбне със стотина души, което изцяло противоречи на конституцията. Комичното в цялата ситуация е, че всички, без изключение, не престават да се правят, че си вярват. И което е вече върхът на наглостта, искат и от избирателите да им повярват. Работата е там, че триъгълникът е най-устойчивата фигура, но когато е равностранен и натискът на краставиците е равномерен във всички посоки. Стремеж към точно такова преобразуване на тъпоъгълния триътълник наблюдаваме напоследък.

Предизборните абракадабри

Само ще се опитам да маркирам основните явления, недоразумения и субекти, според социолозите и наблюдателите.

Либералният алианс не се осъществи поради поне три причини. Първо, Симеон се почувства достатъчно силен за да играе сам. Размаха голямата европейска краставица, прикачи Договора за присъединяване като знаме и се усмихна лукаво и в дясно, и в ляво. Второ, Доган надцени възможностите си и непремери претенциите си. Ориенталското ласкателство, с което открай време е обграден, му скрои фес и сега ще не ще, трябва да прибере нововремци под крилото си. Трето, “Таралежите”, дали от недостатъчно познаване на кобургготските реалности или поради прекомерното си самочувствие и арогантност се озоваха срещу течението в лодка без гребла и усилията им да демонстрират самочувствие са жалки. Винаги готовите носители на розата Ал. Томов и Кр. Петков закичиха и Гюнер Тахир като брошка, но дори да прескочат 4-процентната бариера, то ще е за сметка на гласовете на  Коалиция за България.

БСП е в още по-особена ситуация. С наближаването на вота посланията от “Позитано” 20 стават все по-объркани и взаимно изключващи се. Точно каквото е състоянието на членската маса и симпатизантите на партията. Опитът за мирно съвместно съществуване на социалисти, ортодоксални комунисти и тарикати-кариеристи не може да успее, особено след изборите. Ако все пак БСП стигне до управлението, то политиката, която вою-неволю трябва да провежда, ако не иска да се провали, не ще има нищо общо с програмата й и очакванията на нейните адепти. В документите на столетницата отново се заклеймява капитализма, засилват се преразпределителните функции на държавата и се готви яка балтия за продуктивните слоеве на обществото, в пълно противорчие с изискванията на ЕС. Ако изпълни програмата си, лошо за България. Ако провежда разумна политика – лошо за партията отвътре.

Коалициите около Надежда Михайлова и Стефан Софиянски са меко казано странни и еклектични. Ако СДС, ДП, Гергьовден и пр. все пак се опитват да формулират някакви послания, то ССД, ВМРО и БЗНС демонстрират сериозен разнобой (подписката за АЕЦ) и тенденции към разпад.

На този фон, поне на пръв поглед, ДСБ и Иван Костов стоят сравнително добре – предлагат ясни тези и защитават принципни позиции – отделен въпрос е доколко и тезите, и позициите им са адекватни на ситуацията. Коректното освобождаване от част от “старите муцуни” и издигането на местни водачи на листите им дава сравнително добри предизборни шансове. Негативно влияние оказват безапелационният тон и самочувствието за единственост и непогрешимост. Както е известно, безгрешен е Един, а той е в по-добрия свят.

Следизборните варианти

Те са непредвидими, поради новата роля на избирателя, която посочихме – Краставичар под прикритие. Едва след изборите, когато се види реалната тежест на отделните партии и коалиции, могат да се направят що-годе прилични прогнози. Единственото устойчиво твърдение, което може да се формулира е, че няма изгледи Симеон да излезе от политиката. Във всеки случай, обединение НДСВ – БСП би означавало утвърждаване на олигархична държава, поради несъвместимостта на идеите и управленската философия. Коалицията “център-дясно” безспорно би била най-добра, но не и при днешното състояние на НДСВ, където БСП държи възлови позиции. Идеите на ДСБ за експертен кабинет звучат красиво, но засега са меко казано утопични. Самостоятелно управление на БСП би било катастрофа. Затова не забравяйте: краставицата съдържа 98 процента вода, а наторена с популизъм - горчи!