02-05-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Иван Ибришимов

Кеш

2 май 2005 16:00

Катран в меда

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Все се репчи българският юнак на румънците, че ни бавят по пътя към ЕС, все си повтаряме нещо за плувните способности на "власите накрая Дунава", а думата "мамалига" предизвиква тънка, самодоволна усмивка. Е, може да са се позабавили малко съседите, може и те да са пооплескали едно-друго, ама и ние не сме я втасали със съдебната реформа и вече почти без сурдинка се говори за мафия в тоги.

Мисълта ми е, че нямаме особено основание да се бухаме в гърдите и да ревем като изоглавени: "Болгар, болгар!" Защото при церемонията по подписването на Договора за присъединяване към ЕС в Люксембург румънците ни удариха в земята. Те демонстрираха цивилизованост и приемственост в политиката, характерна за държавите от елитния клуб. В официалната делегация на Букурещ румънският президент Траян Бъсеску беше поканил двама свои предшественици, премиера и експремиера, действащи и бивши министри, политици, които са имали принос в процеса на присъединяване. Общо 21 човека. Когато гледах церемонията, все още не знаех, че за българската делегация са били предвидени 20 официални и 10 допълнителни места. Как да приемем тогава "пестеливостта" на премиера Сакскобургготски? Като скромност? Глупости! Като пестеливост - Боже опази!

Не, това беше проява на царствена суета и безцеремонност, на тънки предизборни сметки и натриване носа на опозицията. Георги Първанов беше поканен да се присъедини в последния момент не от кумова срама, а защото интересите на премиер и президент на предстоящите избори съвпадат. Нов мандат за Симеон почти гарантира втори мандат и за Първанов. А като човек с чувство за историчност, Кобургът не иска да дели славата с други. Суета човешка, пък била тя и царска.

Едва ли има разумен човек в България, пък бил той и привърженик на БСП, който да не отчита реално, че министрите Паси и Кунева си свършиха чудесно работата. Бориха се денонощно с бюрокрацията и парламентарния непукизъм, опълчиха се срещу наглостта и недосегаемостта на съдебната власт, лобираха за каузата и там, където на други и през ум не би им минало. Затова техните подписи под документа са на място и имат своята тежест.

Но аз питам: защо не бяха поканени поне като гости на церемонията президентите Желев и Стоянов, които съобразно времето на управлението, правата и възможностите си бяха в основата на процеса на присъединяване? Защо не бяха поканени министър-председателят Костов и външният министър Михайлова, които не само започнаха преговорите, но затвориха и три четвърти от прословутите "глави"? Защо не беше поканен експремиерът Виденов, който, дори да е било принудително, подаде официалната молба за членство през декември 1995? Може да звучи наивно, но ще прибавя и имената на първите главни преговарящи Кисьов и Божков, които задвижиха тромавата машина... Къде беше и Доган, след като се твърди, че той е създател на уникалния български етнически модел? Мога да изброявам дълго, но файда няма. Има българска политическа реалност.

Затова се изкушавам да цитирам мисълта на английския поет Александър Поуп, който е живял преди два века и половина: "У всеки човек има точно толкова суетност, колкото ум не му достига."

Начало    Горе


© 2002-2005  Още Инфо