|
Преди две години колегата Христо
Троански издаде книгата "Убийствено червено", разтърсващ
документален разказ за кървавата история на многоименната във
времето Българска комунистическа партия. След като вече 15 години
преродените за една нощ в социалисти комунисти не намериха сили и
време да преоценят миналото си, днешното ръководство на партията
се опитва предизборно да демонстрира модерно европейско поведение.
Според формалната част на последния им конгрес в Пловдив то се
изразява в мажоретки с червени прашки, в мускетарския девиз "Един
за всички - всички за един" и в една типично по бесепарски
присвоена песен за моята страна, моята България. За прашките -
иди-дойди, барем са червени. За песента - горе-долу става - винаги
са искали държавата за себе си и за никой друг. Ама с мускетарския
девиз ще се задавят яко, защото още никой не е дал задоволителен
отговор на въпросите, каква партия е БСП, чии интереси изразява и
защитава. Демек - какво става с Продевите червени бабички и
мобифони. Ще ви отговоря - става самоубийствено пембено.
ртийното ръководство е ясно - то
преглътна, макар и на сухо, членството в НАТО, склони и на ЕС -
там се отваря повече мегдан за добре платена работа, със стиснати
зъби преживя дори участието на наш контингент в Ирак. Напоследък
се отрече от мераците да ликвидира валутния борд и да прекратява
приватизацията, възприе либерален курс към "чорбаджиите изедници",
умълча се за царските имоти, на пръв поглед не гледа вече така
втренчено в североизточна посока. Модерна работа.
И изведнъж - те ти, булка,
Спасовден. Излиза на конгреса каленият стар кадър ген. Любен
Петров и разбива на пух и прах цялата избеляла до мръснорозово
идилия. Думите му секат като саби, удрят като чукуве върху
наковалнята на историята. "Не разбирам защо нашата партия отвори
широко врати за тези политически хамелеони", пита той, визирайки
социалдемократите на Камов, и веднага събужда спомена за оня
позабравен синоним "социалфашисти". И изрежда - АЕЦ "Козлодуй",
американските бази в България, продажбата на земя на чужденци,
бъдещата коалиционна политика. Накрая забива ножа до кокъл: "Не е
ли време откровено да кажем, че партията е едно, а нейното
ръководство съвсем друго? Различията са както в имуществено, така
и в идейно отношение. Някои другари от Висшия партиен съвет вече
открито заявяват, че който не строи капитализъм, няма място в БСП.
Значи ли това, че трябва да се преименуваме в Българска
капиталистическа партия?"
Ало, мускетарите - това е
най-аплодираното изказване на конгреса! Единствено ръководството
на БСП запазва чугунено мълчание. То иска предизборно партията да
изглежда нежнорозова, но разминаването между желанието и
реалността често е фатално. Защото се оказва, че розовото е
мръсно, направо пембено. Е точно това, пембеното, може да се окаже
самоубийствено за левицата, но което е по-лошо, то може за пореден
път да убие държавата.
Затова признавам, че не разбирам
хората, които ще дадат гласовете си за нещо, което няма нито цвят
като цвят, нито мирис като мирис. Гола вода! |
