|
С наближаването на парламентарните
избори става все по-ясно, че върху резултатите от тях ще повлияят
фактори, с които партиите не са се сблъсквали предишни години. Ще
маркирам някои от тях.
По света
Във външнополитически план имаме три
дразнителя. На първо място е делото в Либия, към което
обществеността проявява повишена чувствителност. Решението на
върховния съд в Триполи ще излезе на 31 май, само месец преди
изборите. На второ място е кризата в Ирак. Независимо от решението
за изтегляне на контингента до 31 декември 2005, всяко
произшествие там ще предизвика реакции тук. На трето, но не по
важност място, е процесът на присъединяване към ЕС. Независимо от
бодряшките приказки на вицепремиера Панайотов и външния министър
Паси става все по-видно, че опасността от налагане на предпазната
клауза от Договора, който трябва да бъде подписан на 25 април,
добива релефност. Новият комисар на ЕС по разширяването Оли Рен
почти ултимативно постави нерешения въпрос за реформата в
съдебната система и даде да се разбере, че компромис няма да има.
И у нас
Във вътрешнополитически план
дразнителите са повече и те се определят от непредвидимостта,
която стана характерна за действията на управляващото мнозинство
през последните месеци. Да вземем за пример договора за концесията
на автомагистрала “Тракия”. Няма да се се занимаваме доколко той е
изгоден или не, доколко е законен или не, след като беше сключен
без конкурс и на тъмно. От предизборна гледна точка скандалът е
класически пример за политическо самоубийство. И НДСВ го прави в
момент, когато всички социологически сондажи показват растеж на
доверието към царедворците. Мога да си представя за какви пари иде
реч, щом Симеон поставя на карта евентуалния си втори мандат.
Още няколко бомби със закъснител
цъкат в сферата на приватизацията. Не е ясна съдбата на много
предприятия от военно-промишления комплекс. В областта на
енергетиката мъглата се сгъстява и няма изгледи напористия
министър Севлиевски да я издуха. Нека не прозвучи цинично, но ми
се струва, че царят си направи лоша шега с него и нововремецът
скоро ще духа супата. Защото историята около АЕЦ “Белене” се
превръща в притча, раздържавяването на електроразпределителните
дружества удря пряко джоба на данъкоплатеца, а златната мина
“Марица – Изток” се превръща в мина от друг характер. Не искам да
задълбавам към класическите далавери около “Булгартабак”, БТК и
пр.
В тази обстановка партиите и
коалициите са принудени да действат нестандартно и това ги
затруднява. Практиката показва, че в такива случаи вариантите са
два. Единият – да заложат на изпитаните кадри, на ветераните,
които някои наричат “гърмяни зайци”. Другият е да заложат на
зайците в политиката, които компенсират липсата на опит с
въображение и хъс. Но преди избори хазартните ходове не са за
препоръчване.
Лидерът в класацията
Независимо от задължителните
различия, социологическите агенции са единодушни, че до момента
БСП е фаворит в надпреварата и дори да не постигне пълно
мнозинство е много вероятно да участва в управлението, при това по
оптимален за партията начин – при споделена отговорност.
Напоследък лидерът Сергей Станишев прояви твърдост, удари по
масата за конфликта “Божинов-Томов” във Враца, защити позициите на
Висшия партиен съвет и един вид показа, кой командва парада.
Доколко това е реалност или фикция е отделен въпрос. Във всеки
случай не е лесно да лавираш между опозиционното си его и
принудата да запазиш прилични отношения с потенциалните си
партньори в бъдещото управление, каквито са и НДСВ, и ДПС. Не че
сега не управляват заедно, но съвсем друго би било да имаш водеща
позиция след изборите и просто да си търсиш подпорка за куция
крак.
Истинският проблем на БСП е другаде.
Той се крие в двойствената и същност. Разумът, а защо не вече и
убежденията на част от лидерите на левицата сочат, че страната ни
трябва да продължи по избрания път – пълна евроатлантическа
интеграция, пазарно стопанство, демокрация. Лошото е, че
преобладаващата част от членовете и симпатизантите на партията
продължават да изповядват утопичните идеи на комунизма и с радост
биха приели обръщането на курса на 180 градуса. Под техния
електорален натиск и най-разтропаните лидери на червените са
склонни да правят компромиси, стигащи до глупост. За пример –
непремерените изявления за премахване на валутния борд,
незабавното излизане от Ирак, спирането на приватизацията и т.н.
При такава вътрешна противоречивост и непоследователност едно
бъдещо управление на БСП и левицата, като цяло, носи реални
рискове за бъдещето на България – и икономически, и политически.
Управленците
При тях, въпреки приповдигнатото
настроение, облаците се сгъстяват. Голямата дилема пред Кобурга е
дали да се коалира предизборно с ДПС и “Новото време” или не. За
нововремци коалицията е съдбовна, защото при самостоятелно явяване
пред урните са обречени да гледат парламента през крив макарон. За
първи път и Ахмед Доган има проблеми. Въпреки нечии предсказания,
че този път ще му бъде трудно да прескочи четирипроцентната
бариера, тревогата му е друга. Напълно реално е при определена
следизборна конфигурация ДПС да загуби завинаги ролята си на
балансьор, без който никой не може да управлява. Преяждането с
власт отблъсна много хора от така или иначе агресивната
етническата партия, а вождизмът на лидера й отклони вниманието към
“ренегатите” Гюнер Тахир и Осман Октай. Не трябва да се забравя и
тяхното влияние върху изселниците в Турция, които досега
гарантирано носеха 2 – 3 мандата на ДПС. При такова разположение
на силите и интересите е най-вероятно НДСВ да се яви
самостоятелно, а Доган да приюти таралежите. В крайна сметка
решението ще вземе Симеон Сакскобургготски, но не без съветите на
Лидия Шулева /ех, клети Кушулуков и брилянтинчета!/ и на Пламен
Панайотов, който ще държи до последно здраво юздите.
Злочестата десница
Направо не ми се пише какво става в
дясното пространство. Толкова простотия накуп може да отблъсне или
парализира всеки привърженик демокрацията. След непремислените
тежки думи, след отвратителните лични нападки между лидерите,
рискът десницата да бъде попиляна виси със страшна сила. Дори да
приемем, че и ОДС, и ДСБ и БНС влезат в парламента, ако още сега
те не направят поврат в поведението си и не заговорят на нормален,
прагматичен език с избирателите, ще сбъднат прогнозата на
уважавания професор Михаил Константинов, който им отреди сумарно
60 места в 40-то Народно събрание. Ето и малко подробности от
пейзажа. ДСБ има ясни послания, но със сдържаното си високомерие
трудно може да разчита на рязко разширяване на избирателната
основа. Шансът му е да “прелее” гласове от другите десни формации.
ОДС сякаш продължава да лежи на стара слава. Въпреки някои
сполучливи идеи в областта на икономическата политика, засега
диалогът му с народонаселението остава по-скоро пожелателен и
сюрреалистичен, от което надали ще има някаква полза. Колкото до
коалицията на Софиянски, Мозер и Каракачанов, може да прозвучи
парадоксално, но спасението й е във ВМРО. Скандалите около кмета и
изненадващата непоследователност на земеделската лидерка дойдоха в
повече и на най-верните им последователи.
Боят настава
И така, до изборите остават три
месеца през които ошашавеният избирател трябва да вземе две важни
решения. Първото, дали изобщо да отиде до урните или на излет, а
второто, кого да дари с доверието си. При бесепарите и депесарите
е лесно – ходом-марш и толкоз. Царистите ще си гонят интереса. Но
за разумните хора на България този избор ще бъде труден. Много
труден... |
